hide

16.00 лв.
13.60 лв.
 

Край никой път

Автор
Превод от
португалски език
Редактор
Анна Златкова
Оформление
Корица
Мека корица
Корична цена
16.00 лв.
Брой страници
292
Издадена на
04.2021
ISBN
978-619-186-289-4

„В Африка всичко е друго нещо: кротката кръвожадност на леопарда, бавната мълниеносност на мамбата, вечно внезапният залез...“ Тази книга съдържа два сборника със събития, пейзажи и притчи от мозамбикския разказвач и словотворец Мия Коту (1955): Край никой път (2001) и Наниз от мъниста (2004). Една жена отлита с пеликаните, друга услужва с плача си; един мъж загребва с веслата си небето, друг разхожда риба на каишка; едно дете се гуши в обувка, друго мечтае да остарее час
по-скоро... Освен предговор от автора за българските читатели и послеслов от преводачката, изданието включва и малък „речник“ на някои от отправните точки в живота и работата на Коту.
Императорът на португалския език.
– Le Figaro
 
Мия Коту е бял африканец, който пише на португалски, и литературен хамелеон... Произведенията му не толкова размиват жанровите и стилистичните граници, колкото ги взривяват.
– Boston Globe
 
В творчеството му съжителстват природата и митовете, човешкото и свръхестественото, предците и войната, днешната политика и историческата памет... „Знаете ли каква е разликата между белия и черния мъдрец? Мъдростта на белия се измерва с бързината, с която отговаря. А сред нас най-мъдър е онзи, който повече се забави. Някои са толкова мъдри, че въобще не отговарят.“
– El País
 
Като описва свят, в който растенията и животните имат душа, Мия Коту измисля наново природата, а с нея – и основните ни понятия.
– World Literature Today
 
Денем е биолог, нощем e писател. Но – както постъпва с прозата и поезията; с мъжкото и женското; с нещата за сънуване и нещата за докосване – Коту заличава границата и между двете си занимания. Все пак и двете изучават живота.
– Estadão
 
Коту е известен със специалното си отношение към поговорките: веднъж сподели любовта си към тяхната поетична краткост, но и опасението си, че съдържат консервативни морални кодове. Затова и ги преработва отвътре или направо измисля нови и ги представя за традиционни – „Мъдра е светулката: чака тъмнината, за да блесне“.
– Financial Times
Откъс от книгата прочетете тук!