Разказите на Цветозар Цаков ни обещават много причудливости. Техните герои и антигерои дешифрират кодовете на реалността. Цветозар им подсказва как да закачат и разкачат времена, пространства. Как смисълът да се разсмее.
Марин Бодаков
В разказите на Цветозар Цаков има живот и това се усеща дори физически. Той умее да разказва истории, има какво да каже на читателя. Пише стегнато и в същото време с езиково богатство. Правят впечатление добрите конструкции на разказите му. Респектиращ дебют.
„Винилови души“ е колекция от опити да се обясни и осмисли баналното, дребно човешко ежедневие чрез внезапното му потапяне в необичайности, измислици и сънища, които често могат да минат и за реалност. Асансьор се появява насред обезлюдено село, социализмът е пържена риба, любовта е мъртва муха, смъртта – комшийката отляво, а една лопата става основен морален стълб на цяло едно общество...
Объркани и несигурни, героите в разказите търсят Големия смисъл, за да открият всеки път, че единственото, което наистина има значение, са драските, счупванията и петната, които, като стара винилова плоча, колекционират в душите си.
Умерено психеделична, фантастична и автобиографична, малко смешна и малко тъжна, дебютната книга на Цветозар Цаков е почти музикален трибют към радостта от това, че можеш да изпитваш болка, защото си жив.