„…Преходът от политическия памфлет до поетичната изповед изглежда извънредно труден, но не и когато става дума за лириката на Сашо Серафимов… Новата му поетична книга „Натрупване на незнание“, представена от „Жанет 45“ с чудесното оформление на художника Христо Гочев, е за мене събитие, тъй като аз се потапям във вселената на мъдростта и на красотата, без да се измъчвам с решаването на интелектуални ребуси. Напълно споделям веруюто на Серафимов: „Стихотворението е тъжен свят от весели случки. То си има огледало за обратно време, а в очите кораб, с който плава надалеч. Все някой ще влезе в него, за да пие жива вода и да превъоръжи вътрешната си нация.“ Да се убия, не бих могъл да изразя по-понятно емоциите и тревогите, които ме връхлитат.
Георги Цанков
„...Бяхме свикнали да мислим поезията на Сашо Серфимов в нейния изумителен размах на интелектуалните търсения, интелигентско безпокойство, в стилната и многообразна емоционална образност, отразяващи не една особеност на религиозната чувствителност на българина: упованието и смирението, свързани не с Божия храм, а с родния дом, с близките, с „думите - шепа пясък, хвърлен във очите“:
Няма друга такава картина, в която да влезеш
и леглото да е толкова меко,
млякото да е топло
и любовта да е единственото живо същество,
което си ти.
(„Искаха да ти кажат“)
Стойността на тези творби винаги се е издигала над забравата и безсмислието, отдавала е почит на същността на човешкото усилие да търси и да се съмнява („… живея, когато стъпките ми вървят/ към неизвестната душа.“ - „Кога ще се прекъсне нишката“). „Натрупване на незнание“1 като по навик предоставя възможност на магията на езика, резонанса на повторението и скритото пространство на метафората да въведат читателя в едно ново измерение на простите неща от живота, които отварят „вратата“ към освободеното съзнание - единственото „лично“ усилие, което всеки трябва да положи..."
Ангел Дюлгеров
„...Много и разнообразни са посланията, които е вплел Сашо Серафимов в новата си книга „Натрупване на незнание“. Естествено, заглавието е съзнателно подвеждащо. Поетичният сборник излъчва дълбока житейска мъдрост и философска зрялост, за каквито мнозина от нас могат само да мечтаят. Авторът обича човека до себе си и му е посветил собствената си душа, поднесена и на читателя върху ожарените му длани. Без преувеличение мога да нарека книгата литературно явление. ..“
Георги Н. Николов
Стихосбирката му „Старците умират в края на света“ (2013) получава две национални награди: съпътстваща на името на Христо Фотев и наградата „Дамян Дамянов“. През 2019 г. фондация Terra Culta издава в Словакия сборник с негови стихове, Potopa svetla, в превод на Катарина Седлакова. Стиховете му са превеждани на полски, словашки, турски, румънски, руски, английски, немски, испански. Председател е на сдружението на писателите в Добрич, главен редактор на списание „Антимовския хан“. Женен, с брада.