Между морето и бенгалските равнини на източния бряг на Индия лежи огромен архипелаг. Някои от островите са огромни, други – не по-големи от пясъчна дюна; някои са съществували от зората на историята, други са се появили едва вчера. Това е Сундарбан – „красивите земи“. Тук няма граници, които да разделят сладката вода от солената, реката от морето, дори сушата от водата. Приливите навлизат повее от 300 километра в сушата и всеки ден хиляди хектари мангрови гори се скриват под водата, за да се появят отново няколко часа по-късно. От векове насам само хора, отхвърлени от цивилизацията и безнадеждни мечтатели са имали смелостта да свържат несигурното си съществувание с неотстъпчивата кал на тази земя, чиито истински господари са крокодилите и тигрите-човекоядци.
Заселниците на Сундарбан вярват, че всеки, който се осмели да стъпи в безкрайния воден лабиринт без чисто сърце, е обречен да не се върне никога. Пристигането на Пияли Рой, твърдоглава американка с индийска кръв, и изтънчения делхийски бизнесмен Канай Дут е на път да наруши деликатния баланс на местния живот и да задвижи механизма на съдбоносен катаклизъм.
Първата книга на български на един от най-награждаваните съвременни индийски автори Амитав Гхош е пътешествие не само в дебрите на една загадъчна и непозната земя, но и в една далеч по-мрачна и непознаваема джунгла – тази на човешкото сърце.
Амитав Гхош (1956) е роден в Калкута и израства в Индия, Бангладеш и Шри Ланка. Учи в Делхи и Оксфорд, преподава и сътрудничи на много списания. От 1999 г. е преподавател в колежа „Куинс“ в Ню Йорк, а от 2005 г. е гостуващ лектор в Харвардския университет.
Дебютният му роман „Кръгът на разума“ излиза през 1986 г., последван от „Линиите на сянката“ (1988), „Хромозомата Калкута“ (1995), „Стъкленият дворец“ (2000) и „Гладният прилив“ (2004). През 2008 година излиза „Море от макове“ (включена в краткия списък на наградата „Ман Букър“) – първият том от нашумялата трилогия „Ибис“, включваща още „Река от дим“ (2011) и „Потоп от огън“ (2015). Трите книги описват събитията от първата половина на XIX век, непосредствено преди Опиумните войни, проследявайки колониалната история на Азия. Относно трилогията в едно интервю авторът споделя: „Книгите не бяха замислени по този начин, но впоследствие си дадох сметка, че винаги съм се интересувал най-много от това – Бенгалския залив, Арабско море, Индийския океан, връзките и обвързаностите между тези региони“.
Амитав Гхош е автор и на няколко публицистични книги и сборници с есета, засягащи най-разнообразни теми като фундаментализма, историята на романа, египетската култура и литературата. Носител е на една от най-престижните литературни награди във Франция, Prix Médicis étranger, на наградата на Индийската национална литературна академия Sahitya Akademi, на британския приз за научна фантастика Arthur C. Clarke, както и на израелската Dan David Prize за изключителни литературни постижения.
Гхош живее в Ню Йорк със съпругата си Дебора Бейкър и двете им деца, Лайла и Наян.