ТИГЪРЧЕТО СПАС
В гората между храсти, дънери и стръкчета,
където слънцето рисува златни кръгчета
и само вятър клонките разрежда
и тъй спокойно винаги изглежда,
не зная откъде пристигна,
преметна се три пъти презглава,
примигна
и изрева
със страшен глас:
‒ Аз съм тигърчето Спас!
И седна и зачака.
Размърда се шубрака –
раздвижиха се клоните шумка по шумка,
от тях надзърна някаква муцунка,
след нея – очите,
после – ушите
и ето –
Мечето!
...