Навръх Нова година най-проспериращият бизнесмен в един провинциален град получава ревизионен акт за огромна сума. Свикнал чрез подкупи да решава финансовите си проблеми, Георги Асенов е убеден, че и този път ще се измъкне. За негова изненада в лицето на началника на данъчната служба разпознава някогашната си младежка любов Бистра Огнянова, известна със своята безкомпромисност към нарушителите. Двамата се изправят срещу възникналото отново взаимно привличане и противоположните си възгледи за живота. Скоро става ясно, че ревизионният акт е само началото на следващи един след друг финансови удари срещу Асенов. В тях се включват ръководителите на всички институции в града. Бистра разбира, че някой използва нейната принципност, за да смаже Георги чрез лостовете на държавата. Кой е този „някой“ и докъде е готов да стигне? Може ли една любов да оцелее, ако дори онези, които я изпитват, са против нея?
Теодора Колева със своя увлекателен разказ създава пълнокръвна, мащабна и реалистична картина на живота ни в годините на прехода и поставя отново моралните въпроси, на които предпочитаме да не търсим отговори.
Думи на Марин Бодаков за романа „Милионер по назначение”:
„Милионер по назначение” на Теодора Колева ни предоставя свят. Свят, който всеки един от нас, съобразно критериите си за приемливо и неприемливо, може да осмисли. За мен обаче по-голямото постижение на авторката, че тя създава цялостен, взаимносвързан свят.
До този български свят от последните десетилетия поне аз имам достъп преди всичко през медиите. Страниците за икономически новини и анализи ни запознават с различни елементи от мозайката на реалността. Страниците за криминални деяния – също. Невинаги пред нас са всички елементи от въпросната мозайка. Невинаги елементите са от една и съща мозайка. Невинаги изобщо става дума за реалност.
Това, което наричаме Голям Разказ, е невъзможно в медиите. Само романът може да ни даде усещането за цялост – а Теодора Колева споделя с нас причинно-следствените връзки на реалността, която за удобство наричаме Преход. Буксуващ Преход. Тя подрежда смисъла, който до добиваме от медийните руини, в цялостно литературно произведение. И внимателно подредените елементи – всеки равнопоставен на другия – ни предлагат българска картина, която е далеч по-страшна от картината, която ни дозират медиите. Постепенно разбираме защо сме отвратени. Разбираме връзката между богатството, бедността и способността ни да изграждаме смисъл. Постепенно от медийния миг потъваме в протяжността на класическата литература.
Именно поради усещането си за цялостен български свят аз вярвам на Теодора Колева – тя не съди своите персонажи, тя е умерена, когато говори за тях, тя е добронамерена, когато разговаря с тях. Именно нейната умереност способства да научим в какъв ненормален свят живеем. Разчовечен свят. Свят, в който едва ли не си морален по неволя – или принуда. Свят на упадък, към който бързо привикваш. Свят, в който добрите спират да се терзаят. Свят, в който параноичните сценарии изобщо не са параноични. Свят, в който не можеш да избираш между добри и лоши, а между лоши и лоши…
Нека го кажа още веднъж, Теодора Колева ни предоставя цялостна картина на престъпния произход на успеха у нас – както на икономическия успех, така и на политическия успех. През тотално разпознаваеми социални и психологически типажи тя ни показва провала на едно общество, неговия фалш, самото му непоправимо счупване. Нито вика, нито мънка, нито лъже, нито прикрива. Говори с гласа на добър, но много уморен човек.
За мен е особено важно, че този разказ не се разгръща на софийска сцена. Авторката ни показва в детайли трагикомедията на провинциалните икономически елити, техните комплекси, противоборства, партийни възходи и крушения, и отново спасения. До този момент ние обичайно четем брутални мачистки сюжети от жълтете павета – разказът за една данъчна началничка извън столицата може да ни донесе повече дълбочина в разбирането на събитията от 80-те години насам. Стига, разбира се, да имаме потребност от дълбочина.
Сензационната любовна история от книгата обаче е достатъчно приглушена от панорамата на ужаса как стигнахме дотук – и как може би вече е късно да станем отново добри… Някога Вера Мутафчиева говореше, че историята е литература. Днес бих я перифразирал, че икономиката е литература… Особено във всячески фалирала държава като нашата.
На финала ще си позволя едно смело сравнение. Някога „Тютюн” беше пренаписан, защото в БКП хората все пак четяха. Днес наследниците на БКП от ГЕРБ или ГНОМ, няма значение, не четат, те се готвят за избори – и книгата на Теодора Колева в това отношение, слава Богу, не е застрашена. А и Теодора няма да тръгне да я пренаписва.
Но поне аз ще давам на студентите си да четат „Милионер по назначение”, когато искат да получат свързано обяснение на икономическия провал и политическия възход на своите предшественици.
###
Интервю с Теодора Колева от представянето на романа в София, Канал 2 на БНТ.
"Икономиката може да се превърне в литература" (сп. Мениджър)