ПОРТРЕТИ НА ИЗБРАНИ ОТ ТЕАТЪРА – РИСУВАНИ С ДУМИ
Тази книга говори сама за себе си. В смисъл, предговорът е напълно излишен. Да напиша няколко думи, ме мотивира съзнанието, че е добре да не отлагаме добрите думи за някого, когато ги усетим в себе си.
Когато прочетох разговорите на Йордан Георгиев, стаята ми се изпълни с проникваща в порите ми емпатия към всички онези млади и на по-средна възраст театрали, които той е канил в своето студио в Радио „Алма Матер“ на спокойна, влюбена и разбираща ги среща.
Всеизвестна истина е, че театърът е СРЕЩА. Такива са тези срещи с театралите, някои от които днес правят първите си успешни стъпки, а утре, вярвам, ще бъдат сред определящите нивото на мислене в нашия театър през следващите десетилетия. Едри думи, но не мога да не ги напиша, защото – завиждайте ми! – вече прочетох тези разговори.
В „Младите театрали говорят в „Без маски“ са събрани 27 разговора с театрали – актьори, режисьори и драматурзи – най-възрастният от които е Малин Кръстев. А най-младите са родени след промяната от 1989 година. От въпросите на Йордан Георгиев научаваме неща, които не сме знаели за младите творци. Представяте ли си каква задълбочена предварителна подготовка е извършвал авторът преди всеки разговор? Колкото за похвала е неговият подход, също толкова НЕзаразителен, за съжаление, е той като пример.
Разговорите са на спокойни, уважаващи се събеседници. Не пиша „равнопоставени“, защото Йордан Георгиев винаги спазва онази тънка дистанция към своите гости, която е продиктувана от респект към постигнатото от тях. Интонацията му е ласкава, доброжелателна, с интерес да се отиде отвъд всекидневното, суетното, повърхностното, да се копае в дълбочина, докато се стигне до жива вода... Самоцелните провокации в тези срещи са изключени. Нито един въпрос не е свързан с постоянно звучащите в медийното пространство опростачващи и лишени от деликатност теми.
Пред Данчо, така го наричаме в нашата общност, почти всички събеседници изглеждат по-умни, по-съсредоточени, по-всеотдайни към главното, което осмисля живота им. Впечатляваща и изненадваща е предаността им към театъра, усещането им за отговорност за днешния театър и за театъра утре. При различни събеседници и в зависимост от идеографията на спектаклите им, в зависимост от човешката им и творческа природа, Данчо е различен, подходът – му индивидуален, без да губи общите си характеристики. Той навлиза уверено в различните театрални светове, успява да ги почувства като свои, като светове, в които се дискутират същностни проблеми на близък му език. Различните театрални светове го вълнуват искрено и дълбоко. Данчо живее с театъра и това очевидно е красиво и пълноценно живеене.
Когато човек чете тази книга, попада в един сякаш утопичен свят, в пространство, в което искаме да бъдем, но в каквото – простете меланхолията ми – не живеем. Дали това не обяснява интересите на Данчо към проблемите на самотата? Тази дума често се среща в книгата – било като съждение върху пресъздаден от събеседниците му персонаж или спектакъл, било като личностен въпрос към госта в студиото. Впечатлява солидарността между младите и в същото време, респектът им към по-възрастните актьори, към предходниците в театъра, тяхното уважение към миналото, съзнанието, че не с тях започва всичко. И това важи за всички гости в сякаш благословеното студио на Радио „Алма Матер“.
Книгата прави неуместен въпроса за зрящите и незрящите в театралната ни журналистика, в театралната критика. Детайлите в анализите на Данчо, с които са проникнати въпросите му, говорят за вглеждане в дълбочина, в същина. Как го постига, е чудо, което не мога да си обясня. Но е факт. Мога да приведа примери, но оставям на читателя да отбележи впечатлилите го пасажи. Ще си позволя един. Йордан Георгиев си припомня думите на поета Румен Леонидов: „Ако ние се опитаме да погледнем света през очите на Бога или през очите на незрящите, ще видим много други неща, които до този момент са оставали невидими за нас. Ще видим и малкото колко е голямо, и голямото колко е микроскопично малко“.
Чест прави на престижно издателство, каквото е „Жанет 45“, че издава тази книга, както и предишната „Без маски“. Издателството през годините дава убедителни доказателства, че се вълнува от стойностното, от перспективното, от книжните обиталища на духа. А Йордан Георгиев е от оредяващото малцинство в театралното съсловие, което грижливо събира, вглежда се в малкото остатъчна човечност, във все по-слабите и редки кълнове духовност. Той истински се радва, когато ги открива, и ведро е респектиран от наличието им. И най-важното – той мисли в синхрон с поколението си, чувства се уютно с него, част е от него. Когато прочетете книгата, ще се убедите, че чувствата са взаимни.
Да те покани Йордан Георгиев за разговор в студиото на Радио „Алма Матер“, е оценка за качество. Там театралът се чувства разбран, там той се вглежда в изминатия по-къс или по-дълъг път в изкуството, замисля се развълнувано за смисъла на своята професия, на своето призвание. В разговор с личност като Йордан Георгиев човек разкрива най-доброто в себе си. Дори само то да беше, пак не е малко.
Никола Вандов
Журналистът Йордан Георгиев е роден във Варна през 1980 година. Гимназиалното си образование получава в училището за деца с нарушено зрение „Проф. д-р Иван Шишманов“ в квартал Аспарухово. В Софийския университет „Св. Климент Охридски“ завършва право, журналистика, а по-късно и магистърската програма „Литература, кино и визуална култура“. От 2008 година Йордан Георгиев е автор и водещ на седмичното предаване за театър „Без маски“ в Радио „Алма Матер“. Около двеста и петдесет драматурзи, режисьори, актриси и актьори са гостували в неговото студио, затова в театралната общност той е познато лице. Тази книга включва разговори с най-изявените млади театрали, получавали през последните години наградите „Икар“ и „Аскеер“.