ЩЪРКЕЛ
Щъркел шарен,
я кажи –
цяла зима
де бе ти?
И защо тук
не стоя,
както ние
у дома?
Щъркел шарен,
дългокрак,
я затракай:
Трак, трак, трак!
ЧИЧО СТОЯН
ЗАЙЧЕНЦЕТО БЯЛО
Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.
Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата!
Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?
Спряла под елата
с лампичка в ръката
малката Светулка,
на щуреца булка.
Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка,
милата си майка.
ЛЕДА МИЛЕВА
Разговор за книгата на Силвия Чолева с Марин Бодаков
БНР, 11. 09.2015