Пет томчета за 50-годишен творчески живот – много ли са, малко ли? Каквото и да решите, това са най-важните неща, които Божана Апостолова е решила да сподели с читателите си, малки и големи. Дали са хубави? „Нейните книги са повече от хубави – пише проф. Миглена Николчина. – Те са измежду онези книги, които са важните за придвижването на една литература. Като звездата, която огъва с гравитацията си космическото пространство, творчеството на Апостолова огъва литературното поле и в това огъване събира и задава посоки. И пътища.”
Том 3. „Делнична библия“ (Книга втора)
„Животописьт на Божана Апостолова е твърде различен от традиционната представа за българския патент, наложена напоследък от два – в общи линии противоположни – типа мемоарно писане. Типът Тошо Тошев, където централна фигура е всезнаещият и раздаващ оценки журналист общественик, и типът Вера Мутафчиева: историкьт литературовед, чийто живот встрани от новините и правещите ги е ценност сам по себе си. Тошев не е излязъл от своя Сurriculum vitae, Мутафчиева е създала Opus vitae. В първия случай историята е самото ежедневие с неговите фигури – големи и малки, във втория историята е над-временна, над-личностна, защото Opus vitae в последна сметка е Opus Dei, Делото на Бога.
„Делнична библия“ започва с болка (тежка животоспасяваща операция) и завършва с болка (спомена от загубата на бащата, който преминава в усещане за загуба и на самия себе си) – точно както с болка (при раждането) започва животът и с болка (при смъртта) завършва.
През цялото животоописание болката, раняването – и духовно, и физическо – задава случващото се, предначертава го. Болката е a priori, надмогването на страданието е от дълбочината на сърцето, ab imo pectore. Оцеляването, след като делникът е погълнал своята поредна хапка живот, е посланието на този впечатляващ животопис.
Събитията в него протичат през последните 15 години на така наречения български преход. Сменят се немци, руснаци, швейцарци, турци и дори мошеник нигериец сред традиционен български персонаж. Но всичко е заключено в рамките на един човешки живот, и дори на един поглед към живота, който няма претенция да бъде исторически, отгорепоставен, и само на места допуска известна доза оценъчност.
Това не е ограничител, а достойнство на текста, свидетел на неговата автентичност като животопис. Малко са в нашата литература автентичните животописи, тия, които не те карат да се питаш: ама това истина ли е?
И тъй, този Opus vitae започва с вродена инатчийска жилавост пред изпитанието, наречено живот, сменя за дни бедността с богатството и пак за дни богатството с бедност, за да завърши с една постигната бизнес мечта и с една неизпълнена (и неизпълнима, мисля, в ничий живот) мисия: да намериш себе си.
Който е разбрал, че богатството е нещо твърде относително и дори временно, да хваща тая книга. Който не го знае, пак да я чете, защото „Делнична библия“ търси: измеренията зад сделката, зад преговорите, зад бизнес партньора. Това вероятно е амбициозен план, но автоиронията, която е третата (с болката и опрощението) вдъхваща живот струя на животописа, я спасява от пледоарниченето, от плоското наливане на ум на непросветени. Тъкмо автоиронията, усмивката в себе си и към себе си, заедно с прошката и болката към и за всички, превръща животописанието на Божана Апостолова в една от малкото човечни книги на прехода. Прави така, че най-ценното усещане от първата до последната страница да е: И ти го можеш, само го поискай силно!“
Антон Баев