МИЛИ ДЕЦА,
Мария Маринова живее в град Сандански. Тя е написала за вас осем книги. Две от тях – „Леткина плетка“ и „ Атагорд чудовището“ – са с награда на СБП.
Издала е две книги с гатанки – „Ха познай“ и „Гатанки загадки за дечица сладки“, „Тайнството на библиотеката“ и „Странният танц на римите“ – проза, „Закачка-плачка“ и „Мило коте“ – със стихове.
Вие държите поредната, девета книжка за деца на Мария Маринова. „Рисунки без лилаво“ е изпълнена със стихове, в които се оглеждат вашите мисли, чувства и преживявания. От всяко стихотворение наднича някоя ваша хитринка, някое ваше изобретателно решение, някое ваше емоционално хрумване. И това е така, защото авторката е съумяла да види и почувства заобикалящия ви свят с вашите очички и сърчица.
Насладете се на стиховете, които носят послание за красота, обич и доброта.
СКУКА
Вечно се заключва
кака в свойта стая,
видеото включва,
филми гледа - зная.
Аз във хола влизам.
И какво да правя?
Този телевизор
все реклами дава.
Бабите отново
сладко са заспали,
уж следят редовно
турски сериали.
Ама че е скука!
Ама че са хора!
Махам се оттука.
Друго е на двора!
* * *
"Мария Маринова още веднъж зарадва своите малки читатели с новата си книга „ Рисунки без лилаво“. Привлекателен и неповторим с чудесните предизвикателства, детския свят е пресътворила поетесата в емоционално заразяващите, цветно обагрени, лирично изчистени стихотворения. Авторката им е една от най-добрите познавачи на детската психика и детския свят, на детските желания, на детските преживявания и възприемане на света.
Новата й книга е оформена и илюстрирана от Теодор Чавдаров."
БЛАГОВЕСТА КАСАБОВА, "Словото днес“ (бр. 5, 2014 г.):
ОЩЕ ЕДНА ЧУДЕСНА КНИЖКА ЗА НАЙ-МАЛКИТЕ
Думи за книжката от Христо Георгиев
Литературата за деца не стои във фокуса на общественото внимание, за нея не се вихрят обширни изследвания и дискусии, авторите на хубавите детски книги не са любимци на българските медии, които са напълно незаинтересовани от тая иначе толкова значима тема. Е, освен ако не избухне някой грандиозен скандал с някоя недомислица, дължащи се преди всичко на политици, които решават да започнат агитацията си за родителските гласове от тях и ги подлагат на литературна агресия.
Но книжките за деца продължават да излизат и то в не малки тиражи, по една съвсем проста причина – те са нужни и без тях нито един родител не може да се справи с възпитанието на рожбите си. За това и доста посредствени автори търсят своето място в детското внимание.
Тия дни ми попадна най-новата книжка за деца „Рисунки без лилаво” на Мария Маринова, издадена от издателство „Жанет 45” в края на миналата година. Прелиствах това прекрасно в полиграфическо отношение издание с чудесните илюстрации на художника и дизайнера Теодор Чавдаров, неин редактор е известния български поет Виктор Самуилов, и му се радвах.
Най-новата книга на Мария Маринова е девета по ред, но тя не се отличава от другите й книги само по хубавата полиграфия. В нея е видимо творческо утвърждаване на авторката сред творците, пишещи за деца в предучилищна възраст, нещо, което не е никак лесно, защото е особено отговорно. Защото детските очи и уши безпогрешно улавят фалша и липсата на майсторлък и дори само фактът, че едно такова изискано издателство като „Жанет 45” е решила да издаде тази книжка, говори достатъчно красноречиво за нейните качества.
Но тя не се задоволява само с традиционно привлекателните за децата герои, а от типично приказния прескача в компютърния свят. И дори ще направи поръчка в интернет, за която техните родители май позабравят в днешното трудно време:От баба чух, че интернетът
услуги разни прави –
поръчваш си кола, билети
и в къщи ги доставят.
Понеже всички са заети
и вкъщи съм самичка,
днес ще помоля интернета
за брат или сестричка.
Мария Маринова е опровержение на схващането, че хубава литература и книги могат да се творят само в столицата. Тя от години живее в южното градче Сандански и от него нейните стихове тръгват към най-малките читатели от цялата страна.
А такива, и то възторжени, тя има.