Мили деца!
Бяхме искрено учудени и много зарадвани, когато на адреса на издателството започнаха да пристигат изписани и изрисувани страници от цялата страна, където разказвате измислени от вас истории за Малката Божана. И тъй като тя наистина е още малка, само на четири годинки и два месеца (макар да се мисли за голяма), четем вашите истории заедно. Някои са малко тъжни, други са весели, но всички много, много ни харесват!
Харесват ни даже грешките, които все още правите; някои от тях са също малки истории. Ето, в разказчето на едно момченце се повтаря – значи не е случайно сбъркана – думичката питник вместо пикник. Може би то я е запомнило погрешно. Но... може би баба Божана е омесила питка за закуската сред природата? А може би любопитната Малка Божана непрекъснато е питала за всичко там? Решихме да не я поправяме: тази сбъркана думичка внесе в разказчето нови и български значения...
За съжаление, не можем да включим в една книжка всички ваши истории. Когато някои доста си приличат, избираме едната от тях. Трудно беше да решим коя да остане извън книжката: всички са написани с въображение и с доброта. Предпочетохме тези, в които не личеше явна намеса на възрастни помагачи. По-дългите съкратихме мъничко. Поправихме и някои правописни грешки.
Благодарим за всички получени разказчета – и за тези, които направиха книгата, и за другите (също толкова хубави!), които останаха извън нея. Но най-вече ви благодарим за щастливата среща с вас, с вашите мисли и чувства. Сигурни сме, че и вие сте усетили, както усещаме ние: четенето и писането носят щастие.
Бъдете щастливи, наши малки приятели!
София Несторова,
редактор в Издателство „Жанет 45“
За корицата са използвани рисунките на:
Денис Марио Димитров от 3. клас на НУ „Хаджи Генчо“, Тетевен и на малкия Ники, който за съжаление не е написал фамилията си, а само „От Ники за Божана“.
Илюстрациите в книгата са по рисунки на:
Григор Цветанов Иванов, Ивет Димитрова Дюлгерова, Румяна Маринова Пенчева, Ивелина Иванова Пушкарова и Симона Цветелинова Пашова от 3. и 4. клас на СОУ „Св. П. Хилендарски“, Златица;
Димитър Маргаритов Марков, Никола Ивайлов Николов, Моника Тихомирова Цветанова, Рая Николаева Тодорова, Николай Пламенов Иванов, Божидар Бисеров Иванов и Вероника Красимирова Георгиева от 3. клас на НУ „Хаджи Генчо“, Тетевен;
Деница Неделчева, Ивелина Иванова, Симона Карева, Мирела Веселинова Василева от 3. клас на ОУ „Хр. Ботев“, Сливен;
Йозлем Хашим Рамадан, Ебру Исмет Ахмед и Фатме Джаир Емир от 4. клас на ОУ „Панайот Волов“, кв. Долни Воден, Асеновград;
Антония Букова от 3. клас на СОУ „Св. Паисий Хилендарски“, Пловдив.
Автори:
Стефани Сарайска, Божидара Иванова, Георги Миньов, Симона Орлинова и Константина Рибанчова от 2 б клас, 23-то СОУ, София;
Михаил Балтов, Жорж Ел Хаддат, Йосиф Дервенски, Марина Генчева, Валери Несторов, Кристиян Бонев и Севар Георгиев от 4 б клас, 119-то СОУ, София;
Антония Букова, Мирослав Андонов, Нина Проданова и Сияна Грамадникова от 3 в клас; Костадин Аргилашки и Стойна Николаева от 3 б клас; Борислав Инджов и Заид Хиелвак Садеки от 3 а клас; Виктория Цанова от 4 а клас, СОУ „Св. П. Хилендарски“, Пловдив;
Цвета Грозева, 4 а клас, СОУ „Патриарх Евтимий“, Пловдив.
MАЛКАТА БОЖАНА ОТИВА В УЧИЛИЩЕТО
Един ден малката Божана изпуснала боклук на улицата.
Кофата за смет я видяла.
– Трябва да пазим чисто! – казала кофата на Божана. –
Трябва да отидеш на училище, там ще научиш много неща!
– Добре. Още съм малка, но ще отида!
Отишла малката Божана. Като влязла в класната стая и видяла децата, тя започнала да подскача от радост. Улисана в подскоците си, бутнала една ваза.
– Оле-ле! – извикала малката Божана.
Децата ѝ се смяли, а госпожата ѝ казала:
– Мило детенце, седни на онзи чин! Ако внимаваш в час, ще научиш много полезни неща.
Божана седнала на чина, който госпожата ѝ посочила. По едно време, докато децата слушали учителката, малката Божана ожадняла. Измъкнала се тихичко на пръсти от класната стая и тръгнала по коридора да търси вода. В края
му намерила една чешмичка и отпила вода от нея. Тогава чешмичката поискала да се пошегува с нея и изкарала висока струя вода, която намокрила Божанка. Тя се засмяла и чешмичката също се засмяла. Така се смеели двете на
случката, че Божана не видяла кога баба ѝ дошла да я прибере и застанала до нея. Баба Божана помогнала на малката Божанка да се преоблече. Двете тръгнали по пътя към дома. Като се прибрали вкъщи, малката Божана разказвала какво се случило и пак се смяла от сърце. Баба ѝ я посъветвала, когато стане ученичка, да се старае, да внимава в час, защото игрите са интересни, но училището също.
Двете си поговорили за мечтите.
Стефани Сарайска
2б клас, 23-то СОУ – София