Едва ли Майкъл Фарадей е предполагал, че откритието му ще стане заглавие на дебютна лирическа книга. И толкова по-зле за него. Защото изобретението му функционира колкото като метална клетка, толкова и като метафора, в която днес се е вмъкнала цялата първа стихосбирка на Екатерина Григорова. Така тя си е осигурила особена смислова решетка, през която наблюдава, но не допуска реалността. И следват едно след друго стихотворения за пътешествия, за любови, за нещата от живота... Но всички те действат като отклонения от съществуването, излъчват един обработен от тънък скепсис копнеж, отвеждащ случващото се встрани от сърцето, към някакво сладко, може би средиземноморско и дори небесно отсъствие. Стихове на насладата да бъдеш точно тук, в защитения кафез, но да знаеш, че чрез езика винаги можеш да избягаш. Антисантиментално. Елегантно.
доц. д-р Пламен Дойнов
Във Фарадеевия кафез на Екатерина Григорова се случват най-невероятни неща: летят чаши, обувки, полузашеметени мравки, скърцат палми, яхнати от гигантски маймуни, хвърчат мъже като херувими. Това е свят на чудесата, на развинтената детска фантазия, но най-вече на развинтената фантазия на любовта. Една жизнеутвърждаваща, пълна с електричество книга, в която езикът – „неясни хиперболи / за смъртта и сърцето“ – е колкото кафез, толкова и подслон.
Димитър Кенаров
Ако трябва да определя с една дума тази книга, бих я нарекъл “Сутрин”. Сутринта обикновено започва с неосъзнатата радост, че си се събудил – излязъл си от опасностите в съня, всичко си ти е на мястото. Тази радост, че “аз” отново съм “аз” обгръща книгата. Сутрин нещата са като за пръв път, a светът навлиза не през очите, а през ушите и носа. Така е и тук: между пишещата и реалността липсва дистанцията на погледа – онова, за което говори тя, е близко, толкова близко че тя е част от него, както ние сме част от явленията, чиито мирис и звук долавяме. Но странно – въпреки яснотата от неотменимия скепсис и конкретиката си, сутрин светът не тежи – всичко около вас е загадъчно и сякаш направено от въздух…
доц. д-р Морис Фадел
Пищна метафорика, богата чувствителност, неутолим копнеж по символичната функция на езика, дискретно вметната ерудиция, неочаквани завръзки и развръзки на лирическия сюжет... – това е стихосбирката „Фарадеев кафез” на Екатерина Григорова. Четиридесет и две стихотворения, които изглеждат и много разнообразни, и много еднакви. Сближава ги усложненото преживяване на една млада и съвременна лирическа героиня, нейният навик да възприема света край себе си едновременно с ирония и възторг. Различават ги поводите за писане, преживените ситуации и места – от Африка до Горна Баня, странните истории на герои и героини, разпръснати на три континента. Въпреки че стихотворенията в нея са писани продължително време, книгата изглежда цялостна, единна по стил и поетическа атмосфера, чете се на един дъх и се запомня като миг, в който си се откъснал от ежедневието и си надникнал в някакъв пъстър, малко екзотичен, малко познат, но съблазнителен със своята другост свят.
проф. дфн Милена Кирова
Впечатлен съм от лекотата и дълбочината на перото на Екатерина Григорова. Наистина я бива в тази примамлива, но и подвеждаща, и понякога съсипваща човека сфера – играта с думите, танцa с тях, което хората наричат поезия.
Аз си го представям Фарадеевия кафез като лирическа конструкция така: човек се крие в кафеза, защото е детерминирано същество, и там пее, пише, съвукуплява се и страда поради собствената ограниченост, налагайки контузените места с лапа от думи. Когато този човек е ярко виждащ и пронизително чувстващ като Екатерина, то думите вътре изсветляват и заискряват. Става една феерия, която щуращите се отвън люде вземат за празнична илюминация или утеха: кой което му е по-важно. Радост си е. Браво, Екатерина.
Бойко Ламбовски
Понякога утрото
Едно парче от гърдите лети с птиците.
Понякога е само вятър.
Друг път черното телце на мравката
го мами в твърдата си решимост да построи
къща.
Понякога среща друго небе и цветовете им
се прегръщат в красива мъглявина –
сякаш стъпки от танц близо и надалече.
Или пък израства градина.
Случва се в тази градина никой да не скърби.
Може да е благословията.