ПЪТНИЦИ
Ако сте пътници
кой знае откъде дошли
с ожулените чанти и прахта:
вземете ме
усмивката ви тук-таме нащърбена
кожата ви ужилено сукно:
вземете ме.
пуснете ме да слизам в онова озъбеното
замитайте ми пясък по оголени пътеки
и ми дайте сянка
покажете ми прозорците със сгушен телевизор
най-тъжните, най-празни улицина всеки град
разкажете микакъв не съм могъл да бъда
и накрая
загасете ми деня
оставете ме на гара под самичка лампа
да ме вземе някой влак
нататък