„За радост и възхита на онези, които продължават да четат поезия, Ани Илков отмести камъкА на меланхолията. След дълго мълчание неговото „Събрано” (всичките му книги) върна усещането, че стихотворението може да се пипне, а думите да правят език „болезнен, викащ, разчекнат”. На въпроса: „Дойде ли краят на поезията?”, отговорът е: Ани Илков е тук, все така неистов, мощен, все толкова смазващо разтърсващ. Слушахте го как мълчи. Сега чуйте го какво казва."
Силвия Чолева
„А съдбата ми – камък” - чуйте интервюто на Силвия Чолева с Ани Илков (Артефир, Христо Ботев БНР).
„Несъмнено Ани Илков беше явлението, дразнителят на чувствата, на желанието да се докоснем до нещо ново, различно, изречено за първи път..."
Иван Теофилов
„...Той върна поезията на нейния забравен от половин век обект - езика. (...) Неговите стихове съчетават трагичното с налудна веселост, ужасното с една вцепеняваща ежедневност."
Едвин Сугарев
„... чудесна демонстрация на еротика, ерудиция и ерес, на фантазия, фантасмагория, страстни превъплъщения, "алхимическа и физическа" ирония и самоирония."
Румен Леонидов
„... виртуоз, владеещ всички ритмически и стилистични регистри на българската традиция и заедно с това скандален рушител на мумифицирани светини..."
Миглена Николчина