"Не знам дали - след като години не съм посягал към творбите на Малина - още ме бива да съм на служба при “всеразбиращия Бог на четенето”, за който говори тя. Но да заявя: Мисловната поетика на Малина Томова е камерна - и същевременно достолепно-гражданска. Камерна, защото изрича деликатно, но опърничаво откровение. И гражданска – защото задава сложна – и често непостижима за другите извън поезията – нравствена самовзискателност.
Какво слепя тези противоположности?
Може би стоицизмът, който прави Малина особено чувствителна към тактичното, към уместното, към равновесното. Защото тя е поет на такта: истината да бъде видяна и поднесена без никакви компромиси - така, че да не наскърби живота.
Иззад държеливата и горчива мъдрост на Малина наднича приказното начало на една хармония. Не бих се побоял да я нарека семейна хармония. Но това, разбира се, е едно широко разбирано семейство, в което другаруват и устояват един до друг насред перипетиите на живота щедрите в пластическо отношение образи в лириката на Малина; образи, съединени в цялост от един здрав и логичен синтаксис. Синтаксис, който брани връзките между нещата и в нас, и около нас. В мощни стихотворения като “Плач за Александър”, където нелепо умира новороденото тъкмо с победоносно име.
Не, това не е светла книга. Това е мрачна, угрижена, жертвоготовна, насмешлива и любяща книга. Свръх скептична към модите на деня. Може би и на това се дължи дългото книжовно мълчание на Малина Томова, нарушено от затрогващата конспирация на нейния съпруг Иван Цанев да осмисли и представи жизнения опит на поетесата по повод нейната 60-годишнина, която трябваше да отпразнуваме на 21 януари миналата година.
Може би обяснението за отдръпването на поетесата Малина се намира в “Слабите места на поезията” – един хаплив в лирическата авторефлексия цикъл. Неговите послания, прочее, предхождат значително споделеното тези дни пред мен от един знаков поет наблюдение: поезията се завръща в приватността – там, където с “ежелюбов” един текст може да стане поезия. Извън конкуренцията, първенството, извън междутекстовостта дори... Ала Малина говореше “на глас” във времето, когато се ослушвахме. И вече бе сдържана, когато гласът “стана символ на общоприета дързост”. Като медал за предварителни заслуги...
Да, аз разбирам напълно Малина, но съм “ежеблагодарен” на Иван Цанев - с “Жизнен опит” той ни показа силните места на нейната поезия, спокойно устоели срещу безсмислиците.
Марин Бодаков, в. "Култура"
"Не съм Всемогъщият Четец, но провидях във виртуалното пространство многоточие в книгите и като на светлинно табло поетични инвенции за анестизиращото и тонизиращо въздействие върху човешката душа, общуваща с искрено изповедната поезия на Малина Томова..."
Кирил ПОПОВ, Литературен вестник 2013 г., бр. 16