"Три задраскани реда са по-ценни от един добавен."
Аугусто Монтеросо
"Горе ръцете! Така трябва да се чете тази книга. Опасността от нея се корени в лукавата й мъдрост и смъртоносната красота на несериозността й... Представете си животните от фантастичния бестиарий на Борхес да пият чай с Алиса; представете си Джонатан Суифт и Джеймс Търбър да си обменят записки; представете си жаба от окръг Калаверас, която наистина да е чела Марк Твен: Монтеросо на вашето внимание."
Карлос Фуентес
"Максимално концентрирани сюжети, красиви като теореми."
Давид Лагманович
"Борхес и Биой Касарес съставиха антология от "Кратки и необикновени разкази". Аз пък, ако можеше, щях да направя сбирка от разкази от по едно изречение или един ред. Но досега не съм попадал на някой, който да превъзхожда следната история на гватемалския писател Аугусто Монтеросо: "Когато се събуди, динозавърът бе още там."
Итало Калвино, "Американски лекции"
"Четвърто: трябва да се четат Орасио Кирога, Фелисберто Ернандес. И Борхес трябва да се чете. Трябва да се четат Хуан Рулфо, Аугусто Монтеросо, Габриел Гарсия Маркес."
Роберто Боланьо, "Съвети за изкуството да се пишат разкази"
"Високоскоростен смислов слалом, ясна поука след етическа главоблъсканица, сочна реч на непредсказуемо въображение – въоръжен с тези неотменни характеристики Монтеросо добродушно се засмива над всяка твар и гадинка, които преувеличават себе си. И мога само да си представя каква политическа тъга сълзи зад бълбукащия хумор, с вещина пресъздаден от Нева Мичева (разгледайте внимателно и илюстрациите на Ина Бъчварова)."
Марин Бодаков, в. "Култура"
Векове след Езоп, Лафонтен и Крилов в "Черната овца и още басни" Аугусто Монтеросо се връща към изкуството на иносказанието със своите животни, предмети, явления и митологични персонажи, които мислят, говорят и действат повече от човешки. Тук се състои любовната среща на едно Магаре с една Флейта; Мълния поразява два пъти поред едно и също място и изпада в екзистенциално униние; Одисей успява да прилъже една влюбена сирена, но не и съпругата си Пенелопа; Огледало и Бухал страдат от безсъние; Бълха писател се равнява по Джойс, а някъде покрай успоредните монолози на Злото и Доброто Щурецът най-сетне казва на Мравката каквото му е на душата.
Сборникът от 40 кратки разказа на Монтеросо съвсем неслучайно започва с наблюдението на един канибал за сходството между животните и хората и завършва с хитрата маневра на една литературна Лисица: по тези страници всичко има по няколко смисъла и способност да се превръща в друго – дори страхът, смъртта или смехът.
Аугусто Монтеросо (1921–2003), роден в Хондурас и починал в Мексико, е гватемалски писател, сравним по известност сред сънародниците си единствено с носителя на Нобелова награда за литература Мигел Анхел Астуриас. За разлика от романиста Астуриас обаче, Монтеросо дължи своята голяма популярност на виртуозността си в късите форми и особено в жанра на микроразказа, в който най-прочут в световната литература е именно неговият "Динозавърът": история от седем думи, публикувана през 1959 г. в първия му сборник, "Събрани съчинения (и други разкази)".
През 1944 г. по политически причини Монтеросо напуска Гватемала, където е отрасъл и чието гражданство е избрал, въпреки че винаги се е чувствал просто "централноамериканец", и се установява в град Мексико, където последователно работи като коректор, публицист, университетски преподавател.
Ако човек можеше да се прочуе като читател, Монтеросо щеше да е един от най-прочутите читатели на Сервантес, Борхес, Честъртън, Сведенборг, Мелвил, Кафка, Суифт. Наместо това той се прославя като един от най-обичаните и превеждани (на английски, немски, френски, италиански, чешки, полски, руски, финландски, японски и много други езици) латиноамерикански хумористи.
Сред отличията за прозата му в "Черната овца и други басни" (1969), "Перпетуум мобиле" (1972), "Останалото е мълчание" (1978), "Вълшебната дума" (1983), "Буквата е" (1987), "Златотърсачите" (1992), "Литература и живот" (2003) и др. са мексиканските "Магда Донато" (1970) и "Хавиер Виляурутия" (1975), призът за латиноамериканска литература "Хуан Рулфо" (1996), националната награда за белетристика на Гватемала "Мигел Анехел Астуриас" (1997) както и престижната испанска "Принц на Астурия" (2000) за цялостно творчество.