„Любовта на 35 годишната жена” е новият сборник с разкази на Калин Терзийски. Нещата, влезли в него, са писани в един доста дълъг период – от 2000 до 2009-та. През този период авторът преминава дълъг път и сменя много различни житейски състояния: лекар-психиатър, сценарист на телевизионни предавания, журналист, безработен от трудовата борса, поет-отшелник, алкохолик и наркоман, редактор в списание, страстен въздържател и вдъхновен планинар, български писател. Сега Калин Терзийски е на 40.
„Любовта на 35 годишната жена” е третият сборник разкази на автора, излиза шест месеца след дебютния му роман, носещ името „Алкохол”.
Разказите са посветени на великата борба на човека със самотата и отчаянието. Според автора само в драстични ситуации човекът достига до големите истини. А драстични са всички ситуации от нашия живот.
Героите са жени и мъже от нашето време. Те понякога успяват, но по-често се провалят. Въпреки това, те запазват достойнството си, което е единствената победа, достъпна за човека в земния му живот. Това всъщност е и основното послание на автора: „Животът не е задължително щастлив, не – той по-скоро е една сурова драма, но в нея Човекът е герой, и то какъв! Такъв, че понякога плачем, когато го погледнем тайно отстрани, а понякога тъжно и замислено се смеем.”
Книгата може да бъде определена като сурова. По това тя много точно наподобява живота.
„...Имам една приятелка, която навърши 35 преди около половин година. Не е омъжена, живее в неголям, тих, чист апартамент в един от най-смахнатите квартали на София. Живее сама - като женска богомолка, като хелиев атом, реещ се в Космоса, или по-скоро - като обикновена стара мома.
Не изпитвам никакви угризения да го преразкажа така, както ми го разказа моята приятелка.”
В разказа "Любовта на 35-годишната жена" през женския поглед на първо четене един човек е поставен в немилостивата ситуация да е на 35 години и да е жена, а отчаянието му го разбива в стената на чуждите драми. Оказва се, че в света сме самички и никой не е дошъл да ни погали по коляното, защото сме паднали и ни боли, а защото това е потребно на него самия.