Химикал, шоколад и две рупии

Ти, прелюбезни читателю, си на път да разгърнеш вълшебното „словесно риалити“ на Ели и Ники. Извинявай, ако това словосъчетание те дразни, поради преекспонираната напоследък вулгарност на втория му компонент. Но аз не се сещам за по-уместно назоваване на събраното между кориците на тази книга слово.

То шокира, разплаква, разсмива, озлобява, вдъхновява, подстрекава, разколебава, анализира, отрича, предрича, вещае, гадае, чертае, нарежда, рисува, зачерква, ласкае, ругае, оскърбява, осведомява, напътства, забранява, хвали, заклеймява, учудва, заслепява, стряска, възбужда, омилостивява, окарикатурява, превъзнася, тормози и какво ли още не.

И няма как да бъде инак, защото Индия е едно динамично и абсолютно непредсказуемо „риалити“, което е така добре уловено и запечатано с думи от Ели и Ники, че ти иде да изхвърчиш от къщи и по най-бързия начин да се опиташ да стигнеш до някоя от точките, изграждащи това неповторимо и живописно везмо от хилядолетни шарени нишки..."

Татяна Евтимова, индолог, специалист по урду, дфн

"Ако вашата мечта да видите Индия се е родила от филма „Слонът, моят приятел” – то това не е вашата книга.
Ако искате да идете в Индия, защото сте гледали „Беднякът милионер” – тази книга не е книгата, която търсите...
Тази Индия, за която ще ти разкажат двамата автори, е просто тяхната Индия.
Там те са видяли не лъжовната екзотика на скъпоплатените гуру, не и света на Боливуд, а един жив свят, в който автобусите са мръсни, влаковете – претъпкани. Това си е едно истинско проникване в днешна Индия. Авторите си го казват: „От среща на среща обикновените индийци като с магия успяваха да развържат възела, с който подобно на туристи от Европа бяхме пристегнали сърцата си.”
... А, да, да не забравя: това е книга за една истинска любов. Имайте го предвид!..."
– Христо Карастоянов

"Контрастите са потресаващи. Изуми ме как погледът на двамата българи не осъжда гледките, които понякога отиват далеч отвъд обхвата на здравия разум – примерно безпричинната жестокост към животните. Пътешествениците съумяват да направят най-трудното – да приемат и уважават това, което не могат да си обяснят.
Разказът тече ту бавно, ту стремглаво. Дневниците на Ники и Елена не се отличават ясно по стила си, а са вплетени един в друг по неразривен начин. Индия през техните очи обсебва и дори яростен атеист като мен смутено затъваше сред властващата там духовност. Индия не може да бъде обяснена или категоризирана. Тя е себе си и всичко едновременно.
Препоръчвам книгата без капка съмнение. Рядко чета пътеписи, но този си заслужава препрочитането."
– Христо Блажев, публикуван в блога му Книголандия