hide

13.84 лв.
11.76 лв.
Извън наличност

Картини от три Българии

Редактор
Виктор Самуилов
Оформление
Корица
Мека корица
Корична цена
13.84 лв.
Брой страници
312
Издадена на
02.2010
ISBN
97 89 544 91 598 8


"През 1960 г. за мое и на всички колеги изумление (най-вече на партийното бюро), шефката на БТА Елена Гаврилова изпрати мен в Рим да отразявам Олимпиадата. Тя  вече ме беше издигнала от  редактор-преводач до завеждащ отдел "Америка и ООН", макар да бях безпартиен и макар да знаеше, че в Италия имам "богата  леля". Експеримент ли е била решила  да си направи – не знам, но  твърде интересна беше първата ни среща, след като се върнах. Току пред агенцията бях задминат от колата на другарката  Гаврилова. Слизайки, тя ме видя, спря се и с две ръце върху  бедрата почна да повтаря: "Ама вие се върнахте, ама вие се  върнахте!".
Не по-малко изненадан от нея бях самият аз, защото, ако има  нещо, в което да съм бил твърдо убеден през всичките години на  тоталитаризма, то бе, че в чужда страна не бих могъл да живея.  Е, тя естествено не ме познаваше достатъчно, за да си даде  сметка – щом съм се върнал, то е било от чист егоизъм, а не от  привързаност към режима". 

"Вярно е, че човешкият живот е един. Какъв компромис заслужава единственият човешки живот? Това е страхотен въпрос, на който не всеки може да отговори. Има някои неща, които човек просто не може да си позволи. Не би трябвало да може да си позволи да предаде един борец за свобода, каквито са били героите на Априлското въстание. Ами че Левски го карат посред зима четири заптиета чак до София и не се е намерила една групичка от 5–6 юнаци да помете тези заптиета и да го освободи. Просто защото са смятали, че той заслужава да увисне на въжето."

Из разговор на Петко Бочаров с Димитрина Чернева, в. Гласове

 

Петко Димитров Бочаров е роден през 1919 в София. Той е доайенът на българската журналистика.

В свое интервю за е-vestnik Бочаров коментира, че практикува вече 58 години и е най-възрастният действащ журналист в Европа, а може би и в Америка. 

Петко Бочаров е роден в семейството на софийски адвокат. Завършил е Американския колеж и записал право в Университета. Тогава започва Втората световна война.
"През ум не ми е минавало, че ще стана журналист. Виждах се по-скоро в академичната кариера - преподавател, професор... Войната всичко промени. Бях мобилизиран, служих в Скопие, накрая Девети септември обърна живота наопаки", казва Бочаров.

Опитът му да стане адвокат в края на 40-те години не успял. Издържал изпит за преводач от английски в БТА и бил назначен в "Международна информация". Въпреки достатъчното "черни точки" в биографията му, минал през всички стъпала - преводач, редактор, завеждащ отдел, та до заместник-главен редактор.
През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 г. участва с новини и коментари във „Всяка неделя”. Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око”, в радио „Свободна Европа” и в „Дойче веле”.

Прочутата фраза "Да, ама не!" произнася на 23 февруари 1992 в предаването "ТВ око".
"Не съм я измислил тази фраза, чул съм я отнякъде - коментира днес Бочаров. – Аз само я употребих на подходящо място. Е, днес ми е приятно, че именно тя остава свързана с моето име".