Кога и как ще свърши светът? Наближава ли краят? Какво знаем за нашето бъдеще? И дали знаем повече за миналото? Това, което мислим, че знаем за миналото си, не е ли само една наша фантазия? Откъде идваме и накъде отиваме? Вярно ли е било пророчеството на Нютон за края на света?...
Oтговори на тези въпроси читателят може да намери в романа „2084-та“.
Действието на романа се развива в недалечното бъдеще. Но дали едно недалечно бъдеще, когато светът е разделен на безсмъртни и смъртни хора, е радикално различно от настоящето? „Каквото е било, пак ще бъде и каквото се е правило, пак ще се прави“, казва Еклезиаст. Бъдещето произлиза от настоящето, а настоящето – от миналото. Но не е ли и миналото, както ние го виждаме, продукт на настоящето? Не го ли променяме с нашето мислене за него?
„2084-та“, разбира се, е донякъде диалог с Джордж Оруел. Но 2084-та година в тази книга е доста по-различна от 1984-та, каквато я помним ние, или както я е виждал писателят през 1948-а.
Този път става дума за края на света.
Романът е избран за Книга на месец май (2009) от Радио Франс Интернасионал, България.
"Не съм чел толкова добра антиутопия от български автор. Може би заради обичайното непознаване на философските измерения на жанра или заради смешните напъни да се говори за технологически иновации от писатели, които живеят векове назад от авангарда на света. Това, което Владимир Левчев ни представя като непосредствено бъдеще, разбира се, в много отношения е настоящето, в което живеем."
– Йордан Ефтимов, Капитал Лайт (цялата рецензия може да прочетете тук)
"2084-та е вторият роман след "Крали Марко" (2000), който Владимир Левчев – централна фигура в поезията на 80-те години – донесе от Америка. И в двата случая чисто жанровата откъснатост от настоящето (доколкото в единия случай става дума за историко-митологичен роман, а в другия за антиутопия) е привидна – това са остро политически текстове, ангажирани с най-актуални проблеми. Но ако ‛Крали Марко“ в някаква степен е рожба на носталгия по Балканите, то ‛2084-та“ несъмнено е пряко вдъхновен от американската действителност – осъществената антиутопия на човечеството."
– Пламен Антов, в. Култура,