Как стигнах дотук? Този въпрос си задават повечето от нас от време на време. Но за родения в Етиопия и отраснал в САЩ автор Динау Менгесту въпросът е особено важен.
Дебютният роман на Менгесту "Прекрасните творения небесни", отличен с наградата на в. Гардиън за първа книга се занимава с трудните въпроси на идентичността, самотата, класовите и расови разделения, упорството и надеждата.
Романът проследява историята на Сефа Стефанос, който бяга от Етиопия след като комунистическата хунта убива баща му. Седемнайсет години по-късно Стефанос държи малка бакалия във Вашингтон. Разполага с евтин апартамент, двама приятели, един чичо и куп травматични спомени. Сефа от Етиопия, Кенет от Кения и Джоузеф от Конго са странно, трагикомично трио, в чиито диалози Менгесту с много меланхолия и немалко черен хумор вмъква едрите теми за отчуждението, търсенето на себе си, безнадеждността и напразния опит да преодолееш ограниченията на емигрантската участ.
Наградата на Гардиън за първа книга с парична премия от 10 хиляди паунда е уникална сред литературните отличия с това, че се дава на дебютиращ автор, независимо от жанра. Сред предишните й носители са Зейди Смит и Джонатан Шафран Фоер. “Прекрасните творения небесни” печели единодушното одобрение на журито заради: “Необичайната за първа книга стегнатост, без хлабави пасажи и излишества", както и за "обезоръжавата липса на авторска суета в предаването на темата за емиргантския живот в съвременна Америка.”
Във Великобритания и САЩ книгата излиза със заглавие Children of the Revolution (по едноименното парче на T-Rex), докато в Канада, Австралия и Нова Зеландия като The Beautiful Things That Heaven Bears – стихът е финал на 34-та песен на дантевия “Ад”, когато поетът и водачът му, след като са минали пред адовите кръгове се отправят към Чистилището. Това по-поетично и трудноподатливо на превод заглавие оркестрира отворения финал на романа с плахата надежда, че след 17 години, прекарани в Америка, героят най-сетне ще успее да заживее в нея.
Освен с наградата на в. Гардиън за дебют, романът е удостоен с френското отличие за най-добра книга от чуждестранен автор, фигурира в списъка на най-важните книги на Amazon.com за изминалата година и е сред 10-те най-добри заглавия на Ню Йорк Таймс за 2007.
“Персонажите на Менгесту са нюансирани, при тях темата за живеенето между два свята е и уникална, и универсална – само човек, който е прекарал целия си живот в затворена общност без никога да е пожелал нещо различно, не познава объркването и самотата на героите. Освен това романът запълва една празнина в познаването ни на африканските емигрантски автори, които почти не познаваме.”
Book Browser
”Погребалният тон ще накара мнозина да обявят романа за следващия “Ловецът на хвърчила”, но уверената проза на Менгесту и одушевените му описания възнаграждават читателя и остават трайна следа в съзнанието.”
Publisher's Weekly
”Менгесту заобикаля клишетата на емигрантската литература и умело рисува портрета на сложния конфликтен човек, изправен пред въпросите на любовта и лоялността.”
Kirkus Reviews
“Сепваща, задължителна книга. Версията на Америка на Менгесту е чиста и точна и отваря очите ни за добро или лошо.”
Гари Щейнгарт, автор на Аbsurdistan
”Прекрасен роман. Това не е само историята на етиопския емигрант, живеещ във Вашингтон – на финала това е история за тази страна, за мечтателите, които продължават да мечтаят, независимо от вездесъщия непрощаващ американски кошмар. Динау Менгесту е великолепен, изобилно талантлив писател.”
Rattawut Lapcharoensap, автор на Sightseeing
"Героят на Менгесту – Сефа – е „птица, заседнала между два клона, [която] наранява и двете си крила”. Неговото пътешествие започва с бягството от Етиопия и след 17 години все още не е завършило. Той продължава да виси в безтегловността и безвремието между двата свята – между Африка и Америка. В началото мятащ се бясно като риба, която са изкарали от водата, а после – постепенно и без дори да се усети – потъващ в удобната неудобност на битието на емигрант, оградил с приятелите си Джоузеф и Кенет малко и грижливо бранено пространство, островче, което прилича повече на стъклените топки с миниатюрни сгради и фигурки, над които завалява изкуствен сняг, когато ги разтърсиш.
Тяхната стъклена топка е населена с хората и местата от Африка, но Африка на миналото, те продължават да живеят там, докато се опитват да изграждат живот в Америка – и логично нищо не се получава.
"Спомняте ли си онзи британски филм – Dirty Pretty Thing от 2002 г.? Една от най-съвършените (и поради това и най-болезнените) картини на имигрантския Запад. Е, в „Прекрасните творения небесни”, дебютен роман на никому неизвестен дотогава млад американски автор от етиопски произход, публикуван точно пет години по-късно, през 2007 г., (искате ли го или не) попадате в центъра на същия този имигрантски Запад – само че вече много по-огромен, по-безнадежден, по-разпокъсан – без съспенса, криминалната жилка и филмовата патетика. Попадате в непознатата и непознаваема „пренесена” Африка, която всеки от героите носи в душата, в характера, в жестовете, в навиците, в мислите, в подсъзнанието, в предразсъдъците си, в маниера си на шегуване, на разказване на истории или на оцеляване до следващия ден, до следващата седмица, до следващата година."
– Цветан Цветанов, в. Гласове
"Прекрасните творения небесни" представя живота като на кинолента, а в същото време осезаем, цветен и по-истински от всякога. Тази книга е изтъкана от фина и духовита мъдрост. Неин обект е поезията на ежедневието с всичката си красота и делнична празничност. Понякога е тъжна, сериозна, политическа, страшна или пък смешна. Но е толкова реална и не чужда (макар да разказва за чужденци и чужда земя), толкова топла и жива. „Прекрасните творения небесни” е книга за малките неща, които правят големия живот."
– Десислава Гичева, Словеса