„Във фотографията и най-малката подробност може да се превърне в тема, а най-обикновеният човешки детайл – в лайтмотив.”
Анри Картие-Бресон
Едно е да се вглеждаш в красотата на гигантския и екзотичен бразилски град Манаус като турист, съвсем друго е да тръгнеш към него като поклонник, в търсене на спасение и пристан, да избереш да бъдеш негов жител. И в двата случая обаче пътуването е дълго и голяма част от него минава по вода. Водата – този стар символ на пътя и спасението – е основен елемент в творбите на живеещия в Манаус български фотограф Румен Койнов. Може би затова ми се струва подходящо, че този албум започва със серия лирични водни пейзажи.
Подобно на картините „Потоп” и „Третия ден на сътворението” на Йеронимус Бош, много от композиционно по-изчистените фотографии на Румен Койнов са наситени с едно почти аскетично усещане за всеобгръщаща самота.
Водата е наистина навсякъде в Амазония – тя завладява, прониква, просмуква се – тя е всичко. . . или почти всичко. Тя е въздухът, в който можеш да се удавиш, и тънката, но плътна като пашкул влажна обвивка, която обгръща всяка повърхност. Тя дори властва над човешките движения, като неумолимо ги забавя под палещите лъчи на слънцето. Лесно е да се долови, че Румен Койнов е влюбен във всичко, което се носи по вода...
И въпреки това си мисля, че ако фотографиите на Румен бяха цветни, те едва ли биха могли да предадат величието на тази течна природа. Причината, поне отчасти, е в интензивността на светлината в близост до Екватора, която, пречупена през силно влажния въздух и подсилена от специфичната допълнителна радиация на мокрите повърхности, лъже окото, като понякога замъглява погледа, а понякога направо го заслепява.
Елица Л. Бъчварова (изследовател и преводач, работила е по международни и междукултурни проекти в Центъра за комуникации (CIER) на Федералния университет на Рио де Жанейро.)
„Фотографиите на Румен Койнов са свидетелство за дълбочината, с която той гледа на света около себе си. Изгубили обективността си, природните пейзажи в тях са наситени с подчертана субективна експресивност и рядка поетическа сила. А светът, който вдъхновява Койнов във фотографиите му, е светът на река Амазонка – вълшебен свят, направен от вода, земя, светлина и магия.
Водата е една от централните теми, които вълнуват Румен Койнов. Освен определяща черта на региона, тя е и символ на самия живот. Това ни връща към корените на древногръцката мисъл и по специално към Талес. Философът от Милет, който разбира, че всички предмети и същества имат воден компонент, прави извода, че водата е основополагащият елемент на всичко живо. В огромна степен това е вярно и за начина, по който тече и се обновява животът по река Амазонка.
Книгата на Румен Койнов “Земя на водите: образи от Амазония” е плод на това разбиране. Като използва средствата на черно-бялата фотография, авторът предава формите и цветовете на природата чрез светлината и нейните нюанси. Както самият той казва: „Аз рисувам със светлина. Фотоапаратът е само инструмент.“
Тенорио Телес, бразилски писател, поет, драматург и редактор, живеещ в Манаус
„Неговите творби се вглеждат преди всичко в човека и водата, вплетени един в друг и потопени в дълбока тишина. Техниката на модерното време сякаш липсва. В неговите снимки човекът е изместил машините. За съществуването на автомобили говорят само няколко асфалтирани улици, на които играят деца или хора вървят под дъжда, обзети от стоическо спокойствие. Рибари поемат на път със самобитните си платноходки. За западния наблюдател светът на Румен Койнов сякаш идва от друго време. Това впечатление се засилва не само от избора на черно-бялата медия, но и от използването на класически средно- и голямоформатни фотоапарати."
Анете Рогац
(Анете Рогац живее и работи в Хановер. Тя е доктор по История на изкуството и автор на текстове, доклади и рецензии по различни културно-обществени и изкуствоведски теми. Анете е артистичен консултант на Галерия „Холбайн4”, Хановер, представили фотографиите на Румен Койнов през март 2009.)