Единици са трудовете, които наблюдават аналитично процесите на съвременното изкуство в България. Книгата на изкуствоведката Галина Лардева поставя проблема за това как от средата на 80-те до средата на 90-те години на ХХ век художествените практики напускат платното и боите и се фокусират върху процесуалността, перформативния жест и публичността. Тук се разглежда пораждането на един нов тип разбиране за изкуството, при който художественото произведение се отделя от своята „изобразителност“ и се обръща към възможностите на произвеждащата изкуство ситуация. Става дума не за промяна на изразни средства, а за смяна на оптиката – проблем, който досега не е бил обект на изкуствоведско изследване.
Книгата работи с голям корпус от съчинения за изкуството от този период, а също и оперативни рецензии и статии. Лардева се обръща към тези свидетелства, като въз основа на тях съставя една цялостна археология на разбирането на изкуството в дадения период. Разбирането на „новите форми“ става в една нееднородна, неподготвена и направо разногледа рецептивна среда – това е не просто откритие на този труд; това е изходна точка, от която тази среда се описва.
Като понятие „неконвенционалните форми“напомнят Колумбовото откритие – защото зад голямата и решителна новост стои грешка на предмета, или по-точно грешка на името. Това, че не съществуват нито конвенционални, нито неконвенционални форми, е точно толкова (и по такъв начин) доказуемо, колкото „естествената“ даденост, че Америка не е Индия. Само че от тези естествени дадености се разплитат множество нагласи и разбирания, които книгата „Изкуство на прехода“ събира в своя поглед.
Тази подробна и изчерпателна панорама в същото време съдържа в себе си и една интелектуална радикалност, непримирима към всяко безвъпросно приемане на свидетелства и факти.
Борис Минков
