hide

6.80 лв.
6.12 лв.
 

Будистки плаж

Редактор
Борис Минков
Оформление
Поредица
Корица
Мека корица
Корична цена
6.80 лв.
Брой страници
132
Издадена на
12.2008
ISBN
978 954 491 491 2


Прозата на Васил Георгиев предизвиква у читателя респект. От дебюта на Вергил Немчев с “Голямото глезене“ насам това е първият случай, в който виждаме автор без издадена досега книга, който да е толкова сигурен в нещата, които пише, с толкова добре преценено и балансирано самочувствие, който да е толкова разнообразен и в същото време да поддържа единството на собствения си стил, единството на своите белетристични решения. Сигурно е, че имаме пред себе си автор с голям творчески потенциал.

Как се противопоставя на инерцията на агресивния “действителен“ свят прозата от “Будистки плаж“? В текстовете на Васил Георгиев успешно съжителстват библейски пародийни реминисценции (“Ахасфер“), ретро-стилизации (“Цвета“), струпване на всевъзможни превозни средства (това е фокус в разказите “Някога“ и “Любов“), айсикю-кореспонденция, която се открива по следния елегантен начин: “Искаш ли да ти кажа нещо много тъжно“ (така започва разказът “Фрагменти от останалия живот“), множество нееднородни едно спрямо друго фантастични решения (например “Черният мъж“; “Варианти на падащо коте“; “Тръбите на Бога“), движещи се винаги на ръба на невъзможното повествователни маневри и обрати.

“Будистки плаж” е не само успешен дебют и не просто възможна добра книга. Ръкописът на Васил Георгиев е важна стъпка за развитието на българския къс разказ. В него се представя самото царство на късия разказ. Пространството “Където човек е свободен“.

Борис Минков

 

"Докато четете "Будистки плаж", можете да забравите не само че е книга на млад писател, но и че изобщо е на български автор. Ех, казвал съм си, къде ги дебютите на Филип Рот (с романа "Сбогом, Колумб") и на Иън Макюън с разкази. Нямали са дори трийсет. И ето че сега постигам това спокойствие - не ме е срам, като чета български автор. Обикновено - не вярвам да не сте го изпитвали - прочитам няколко реда и се чувствам като дете, което си слага ръчичките пред очите при любовна сцена по телевизията."

Пълният текст на рецензията на Йордан Ефтимов можете да прочетете тук:


Интервю с автора на Елена Пенева в dnes.bg