Това всъщност е книга за намирането. В нея е намерен образът на градския човек, който тича сутрин за офиса, а вечер гадае отражението си под неоновите лампи, сред какофонията на баровете и безсмислените разговори. Това е и книга, която разрушава образа на градския човек. Измъква го от ежедневното обкръжение, насочва вниманието към свят отвъд задръстванията, новините и рекламите по телевизията. Там, където се озоваваш, когато обичайният, познат град се разпада, е сцената на едно преследване. Декорът остава същият, но героят вече не е част от градската джунгла. В него проговаря друг, първичен глас. Реалните и нереални истории се сливат така, че могат да объркат читателя къде и дали наистина се случва всичко това. Романът „Места за загубване“ играе смело с времената. Пренася четящия ту в миналото, където всичко е сигурно, ту го поставя в настоящето, което често го измъчва, а после, насложено върху настояще и бъдеще, рисува въображаеми картини.
