„Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената.
Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...”
Стефан Цанев
„Истинско щастие беше да познаваш Иван не само защото беше голям поет, но и голям човек. Всъщност за него „беше” не съществува, защото „беше” се отнася за обикновените хора като нас. Той е и ще остане жив за всички след нас. Жалко, че хората зад стиха, който ще прочетат, няма да видят и усетят топлата му човешка длан.”
Наум Шопов
„... Иван Радоев – един от най-големите поети на България за всички времена.
Иван Радоев – един от най-големите драматурзи на България за всички времена.
Иван Радоев – един от най-достойните мъже на България в едно време, в което достойните се броят на пръсти...”
Недялко Йорданов
Допълнителна информация: второ издание