Оля Стоянова работи като журналист във вестник „Дневник“. Тя е известна като един от малкото български литературни журналисти, които притежават вкус за добрата книга и чиито оценки не са конюнктурно зависими. Автор на няколко много успешни стихосбирки. „Лични географии“ е първата й белетристична книга. Романът на О. С. наблюдава начина, по който се прави равносметка. Около нас, в нашето „сега“ се култивира твърде много прах от предишното и ние ходим навсякъде с този прах – така може да се формулира водещата лайтмотивното напластяване линия. За да можем да продължим, е необходима такава рекапитулация, която да почиства, да разделя нещата на купчини „трябва ми“ и „не ми трябва“. Като силен контрапункт е представена темата за „излизането навън“, за връщането към едно забравено състояние. В този смисъл може да се каже, че „Лични географии“ е „екологичен“ роман, който винаги ни е бил нужен, но досега не сме знаели за това.
Борис Минков