Поразяващи са думите на Господа, още по-поразяващи са чудесата Му – и все пак те са произнесени и извършени сред малките, често убогите, бедните, гладните и жадните иудеи и галилеяни. Те – да го кажем така – дори когато отварят слепи очи, го правят с „калчица и плюнка”. Та ето това сетиво за „субстанцията”, в която би могъл да се яви, да се „разчете” Христос, притежава авторът на този сборник, в чиито разкази образът на помилващия Господ се очертава не чудодейно върху бяла стена, като в някакъв квазиспиритически сеанс, а в гъстилото от брадясали градски маргинали, сестра от психиатрична болница, раздърпан хлапак около кафене на пазара, престарял монах в полузапуснат манастир – понякога съвсем не с думи, но с немощно-кроткия си неудачен живот казващи „Господи, помилуй”.
Калин Янакиев