Книгата на Диана Иванова и Борис Делирадев представлява любопитен проект, чиято цел е създаването на една мозайка от погледите на различни и непознати хора към своята улица. В продължение на една година съставителите на сборника са обикаляли различни градове на страната и са се обръщали към хората с молбата да фотографират и опишат улицата, на която живеят. Улиците не просто откриват и водят след себе си истории, но и поставят човека в едно особено състояние на опиянение спрямо собствения си опит. Както Иванова и Делирадев посочват, историите за собствената улица променят картата на България, като определени места от нея придобиват неочаквана плътност с преминаването на личното в един общ задочен разговор.