След шумния успех на книгите „Ние, мушмороците” и „Опако дете” („ИК Жанет 45”, 2003, 2005) за Виктор Самуилов се заговори като за безспорeн майстор на съвре-менното поетическо общуване с децата и сякаш се позабрави, че години наред авторът е дарявал с не по-малка наслада и родителите на същите малчугани чрез своите лирически експромти, самоиронии, горчилки и сарказми. Сега мнозина ще преоткрият в сборника „Страхът на спасения Ной” характерната за този автор афористичност на посланията, безхитростните, прями, често пъти дори сатирични рефлексии на битието.
Спонтанен и тревожен бард или омъдрен събеседник с малко крива усмивка – както и да го предпочитате, с Виктор Самуилов се общува по човешки естествено. Вероятно защото този автор отдавна е прозрял, че „човек и добре да живее, не живее добре”.