„Приложни походки“ е първата белетристична книга на Мария Радулова, известна досега като поет (виж „Плюш по решетките“, 2000, ИК Жанет 45). Това е увлекателно написан роман, който разказва за химията на връзките на човека с вещите, а чрез тях и с останалите хора. Разпределителна кутия на тези връзки е темата за опитването, за вкусването и дегустирането, като в динамично отношение спрямо тези стратегии за усвояване на света естествено застават усилията на приготвянето. Така през опита на вкусовите рецептори биват прокарани неизброимо количество детайли от човешкото поведение. В резултат на това то не само придобива вкус, но и вече може да бъде наблюдавано и описвано. Повествователната нишка в „Приложни походки“ се отличава с филигранната обработеност, поетичността и изобретателната находчивост на „Плюш по решетките“.
Борис Минков