„Неизвестно защо паметта се реши отново да посегне към забравения куп със сюжети от миналото. Навярно тези истории са идвали в неподходящ момент, когато не съм бил готов да ги разбера и напиша, или съм бил отдаден на други случки и съдби. Образите, на които се посвещавах в онова горчиво време, героите и героините на стъписващите тогавашния читател „частни случаи”, най-често бяха груби и жестоки, объркани, окаляни, а някои от тях – окървавени. Чудно, но точно тези герои и сюжети съм намирал за неотложни, не съм позволявал да ги отместя, нито да ги оставя „на склад”. Вероятно – защото съм виждал как обществото бърза да ги замаже и да забрави. Имах пакостната амбиция да не му позволя това...
И ето: куп симпатични образи обитават пропуснатите ми сюжети. Но в техните истории, така както ги е подредила (а по-скоро – забъркала) паметта, има достатъчно мъдрост, правда и съвест, за да бъдат показани на светло.”
Калин Донков