„Името „Бдин” се явява като заглавие на всяко едно от стихотворенията в тази стихосбирка на Иван Христов. То е особено, утопично място (не просто старото име на Видин), в което бродят поети от различни времена и езици, а сметището крие в утробата си сакати детски кончета и бюстове на Ленин и Сталин. Бдин е онова пространство, в което призракът на миналото е пълен с кръв и обречен на вечно завръщане.
Мила мамо,
аз умрях,
но не отидох във Рая,
а пристигнах във Бдин.
Пощальонът
на своята ръждива „Украйна”
често минава,
така че – противно на всички закони –
ще имаш вести от мен...
Строга и странна книга, която знае как да смесва времена и езици, но въпреки това да стои монолитно. С нея поредицата „Поетики” придобива още един особен белег. Всички пътища водят към Бдин.“
Георги Господинов