„С една шепа букви всичко може да се напише, всичко може да се премълчи. И нищо няма да е съвсем каквото е било...”
Така започва тази стихосбирка. И още първият цикъл „Малки амнезии” залага върху тази тънка игра между написано и премълчано, между случайността на буквата и предопределеността на смисъла.
Ако трябва да избера една дума, за да назова тази книга, бих избрал думата шепнеща. Шепотът не е непременно меланхолия, умора и отсъствие на страст. Поне тук не е така. В шепнещия глас, който идва от тези стихотворения, има тайнство, болезненост, но и едно особено чувство за спасение. Подозирам, че то се ражда тъкмо от съзнанието за шепата думи, които – ако умееш да разбъркваш добре – ще могат да кажат всичко или да премълчат всичко. Казано накъсо, писането на Г.Н. има съзнание за литературата, от която всички ние сме направени и в същото време минава отвъд (или отстрани) на литературната игра.“
Георги Господинов