„Остър е резецът му, с който той изрязва, сякаш върху бакърен лист, тъмния и неистов пейзаж на своя въглищарски край и на своя вътрешен живот...
...Това предаване на универсалното през частното налага една висока метафорна “температура”. Георги Маринов се извисява могъщо над конкретността – той я запалва, стопява я, както топят хематита – и получава новата същност на метала.”
Владимир Свинтила
„Стиховете му общуват красиво, дълбоко и спокойно с красивия, дълбок и неспокоен свят. Общуват пестеливо. Чувствам тяхната култивираност, чувствам тяхната спонтанност. Не обясняват, а разбират – както аз разбирам света...
...Тих и безстрашен поет като този няма никога да бъде популярен. Не го познавам, но бих искал да ми е приятел.”
Марин Бодаков