„Преди време усещането ми за действителност се опита да се успокои. Нещо като в душата ти денят да настъпи по-леко, отколкото навън. Когато се огледах, вече бях написал тези десет стихотворения. Те не режат участък от собственото ми време – те са висулки от стряхата му. Времето блести в моя прозорец, така както очите на жена ми. Малко други неща ме интересуват истински. Нищо извън покрива на живота. Това е.
Да ти кажа ли още нещо?
Щастието е постижимо...”
Тома Марков