Вергил Немчев (1970) е публикувал свои разкази в литературната периодика. Превеждал е от английски Чарлз Буковски, Т. С. Елиът, Уди Алън, Джак Харт и др. „Голямото глезене“ е неговата първа книга. Можем да я наречем дебютна само външно, хронологично. Като овладяване на стила, като изпипване на детайлите, като постигната образност тя би правила чест на всеки професионалист в жанра. Разказите в тази книга не държат да шокират на всяка цена. Авторът спокойно се отказва от целия познат арсенал на остросюжетното писане, преплитането на фабули, внезапните узнавания, изненадващите поанти и пр. Стратегията на изключителното тук е съзнателно изключена. И това само усилва стойността на тези разкази, защото е далеч по-трудно да удържаш вниманието на читателя, разказвайки му всекидневни истории с нормални герои. Конкретно писане, което умело те кара да се идентифицираш със ситуациите. Съвременна градска проза, каквато отдавна чакаме.
