Мирослав Димитров (1971) е строителен инженер. Сборникът с разкази „Решения“ е дебютната му книга, с която печели наградата "Южна пролет" (2002). Стилът му впечатлява със своята изобретателна комбинативност, с търсенето на нерва на повествованието именно в множествеността на решенията. А с „решения“ в книгата се обозначават както индивидуалните случаи на избор, пред които стоят персонажите, така и различните гледни точки, от които те могат да бъдат наблюдавани.
Не се случва често дебют в белетристиката да е толкова компактен и цялостно обмислен. Мирослав Димитров владее разнообразни повествователни техники, взаимодействащи помежду си чрез оптималното напрягане на фразата, чрез плавното изместване на интонацията и чрез различните концепции за диалога (от редицата нулеви и паразитни реплики в разказа „Смълчани води”, от които лъха делничният абсурд, през хипнотичното полусънено говорене в „За нас“, до индивидуалните речеви роли в „Апокрифи“). Цялото това майсторство създава у читателя усещането, че смисълът на разказите е дълбоко кодиран, че случващото се в тях има някакви създадени едва ли не по лабораторен път основания. Но в същото време търсенията на „Решения“ откриват дълбокия смисъл във всекидневната ситуация, където наблюдението описва кръг, който тръгва от детайла и формиращото жеста движение, за да достигне до тяхното вплитане в криминална интрига или неочаквана развръзка.