Екатерина Йосифова (1941) е именита поетеса, чието творчество преломява стандартните концепции за живота и естетическото. Винаги дръзка и оригинална в своята модерна виталност, авторката с млад дух достига до зрелостта на доказания си талант. Без да изменя на пластичната изразност и колоритност на стила си, тя твори интелектуална поезия с ярка модерна чувствителност.
Така стоте стихотворения от „Нищо ново“ са ново чудо в българската поезия – чудото на лаконичното и прозрачно слово, зад което се разкриват дълбините и приключенията на емоционален и умен съвременник. Събраните тук творби със своята поетическа стилност и философска рефлексивност са постижения на българската лирика. В тях културата и финесът на усетите са в синтез с взирането в реалностите на обикновения живот – винаги драматичен, но винаги интригуващ. Така големите екзистенциални въпроси са „опредметени“ от присъствието на непосредствено сетивното, от магиката на текущото. С импресионистично вдъхновение от чудесата на миговете, с колоритността на българското празнично усещане за битието поетесата не заобикаля и трагичните изживявания – субективни и типови. Преминаването през слънчевите и мрачните лабиринти на модерните пространства се превръща във вълнуващ лирически наратив за приключенията на съвременната Ариадна, изтъкала от нишките на търсещия си дух пленителните одеяния на истинската поезия.