"Стихотворението често е идеално спиране на времето, потапяне в мига, виждането му като абсолют. Но дори и при това свръхсъсредоточаване, при това детайлизиране на битието отпадат толкова много редом съжителстващи същности и цялости. И може би точно буквата, която в разнородните словоформи ги маркира общностно, е способна да ги събере в съзвездия от мигове. Това е утопията за възможността чрез поетическото въображение и мечтание да видиш не само мига като вечност, но и да уловиш в мрежа съществуващите като паралелни светове мигове; да покажеш как миговете се удвояват от пронизал те стих на друг поет, от прозвучала реплика на приятел художник." (Михаил Неделчев)
Рисунки: Румен Жеков