Поезията на Бойко Пенчев е активно пародираща не просто заради работата с цитати, която извършва, а заради добре овладения патос, който сигнализира за цитатните вмятания и контролира зоните на тяхното насочване. Модулирането на този патос за различни стратегически цели, разполагащи се в реда от мимикриращото уподобяване и оголването на фигуративните полагания до асинхронните свързвания и сарказма, създава единство на целите, очертава една самонаблюдаваща се постъпателност, която организира около себе си направленията на различните гласове в стихосбирката. Интонационното разнообразие на "Слизане в Египет", проектирано върху плетеницата от изотонични криви, е не просто впечатляващо, но и функционално разчетено.
