Краткият списък с номинирани включва
(изброяването е по азбучен ред):

● Ани Илков, „До края на смъртта“, Издателство за поезия ДА, 2022

В тази книга Ани Илков отстранява няколко пласта свещеност от човешкото и го откроява под светлината на умираща звезда, като едно и също с нея. Поезията тук би донесла утеха, стига да ѝ се доверим и да проследим накъде сочи, дори тя да няма утехата за своя цел. Езикът е и познатият Ани-Илковски танцуващ език, но и оголващ се подобно къс материя, носеща се в безвъздушното – угаснала завинаги или тепърва запалваща метафизична искра, след която човекът ще е радикално различен…

● Виолета Кунева „Кучето на Персефона“, Издателство „Жанет 45“, 2023

В лирическата книга на Виолета Кунева и езикът, и тялото се опитват да се измъкнат от клетката, лабиринта, потопа на прииждащите сенки – със или без водач, тукашен или отвъден. В тази поезия тихо отеква далечна памет за полезна болезненост, която бди на границата между грижа и жестокост, успокоява раните от смъртоносните нападения на ежедневни зверове. И усърдно се грижи за страховете си, в опит да предпази другите от тях.

● Галина Николова, „Въображаеми градини“, Издателство за поезия ДА, 2022

Въпреки че стихотворенията на Галина Николова във „Въображаеми градини“ са провокирани от различни страхове и безпокойства, те не причиняват страхове и безпокойства. И затова „виновен“ е езикът – чист и деликатен, самонаблюдаващ се, улавящ промените, въобразяващ решенията, въобразяващ реалността, мястото на пишещия в нея, и така лекуващ. Не само пишещия, защото в поезията на Галина Николова в тази книга читателят е неизбежен двойник на автора.

● Златозар Петров „Отдалечаване на ангела“, Издателство „Жанет 45“, 2023

Гласът в тази поезия, точно като делфинът от стихотворението „Уличен телефон”, пее и играе над водата, докато с томителна неистовост всъщност се носи към дъното на океана. Мрачната, далечна страст на това писане е прорязана от белезите на тъпи и тъкмо затова – безпощадни остриета. В свят, натровен от всевъзможно дърдорене, никнат само глухи иронични флиртове с възможността езикът да създава образи. И стиховете прииждат – здрачни и апокрифни, в опит да измолят последна милост за положеното върху дланта на Господ сърце.

● Ина Иванова „Нещата, за които мълчим“, Издателство „Жанет 45“, 2022

В поетичната книга на Ина Иванова долавяме „дългия пулс на града“, тупти с подробностите на познати улици и сгради, които хвърлят странни сенки, с вървежа на прозрачни и меланхолни хора. Смайваме се от неназовимото изящество на естеството в цялото му многообразие: от невидимите земни кратери през мъхнатите клепачи на новородена сърна до прималелите от вятъра лимонови треви. Любовта в „Нещата, за които мълчим“ най-често присъства като овладяна болка или „птича сянка“, като чупливост и пораждаща сила едновременно. Книга, която намира имена на невидимото – в нас и около нас – и ги записва, за да се знаят и помнят.

● Катя Димитрова „Плач по всички жени преди мен“, Издателство „Жанет 45“, 2023

Катя Димитрова е затворила между страниците на книгата си колкото плач и болка, толкова и ирония, и усещане за ненатрапчива модерност. Долавя се различното мислене и световъзприемане на едно ново, различно поколение, което умее да превръща в поетично вместилище цялата многотия на делничното, да осмисля откривателски безмилостното ни време и да го преобразява в метафори. Много впечатляващ е парадоксът, че стихотворенията в „Плач по всички жени преди мен“ са хладни, несантиментални, а предизвикват искрена топлота и необяснима, чувствена обич. Лирическа книга, която звучи много автентично, чисто и цялостно.

***
Голямата награда ще бъде обявена на 15 декември (петък) от 18 ч. на официална церемония в галерия „Димитър Георгиев“, ул. Съборна 23, Старинен Пловдив.