Жанет 45 представя
САМСОН АГОНИСТЪТ от Джон Милтън
в превод на Александър Шурбанов
с оформление на Кирил Златков
3 април 2018, вторник, 18:30
Фотосинтезис, бул. Васил Левски 57, София
Представят Ангел Игов и Александър Шурбанов
"Ала какво по-често от това
народ, покварен и натикан в робство
от своите пороци, да обикне
туй робство повече от свободата –
да избере сигурността на роба
пред пълната с тревоги свобода?..."
В тази заключителна за Милтъновата кариера творба отново се повдигат неразрешените в предходните произведения, а вероятно и неразрешими въпроси за онова, което в "Изгубеният рай“ се формулира като „пътищата Божи към човека“.
Както в „Бурята“ ни се привижда лебедовата песен и изповедта на Шекспир, така и за Милтъновия „Самсон“ – като че ли с още по-голямо основание – мислим като за прощално откровение. Разликата между двата автопортрета е в това, че докато Шекспир влага в Просперо нещо от себе си като поет-драматург, ваятел на сънища, Милтън се самопроектира в библейския герой като богоизбран борец за правдините на своя народ.
Републиканецът Джон Милтън е победен от враговете роялисти, но в последните години на живота си, ослепял, обезправен и отхвърлен, той ще напише гениалните си поеми, в които ще възтържествува за вечни времена и над противниците си, и над своята участ. Последният героичен подвиг на поета е самсоновски по своето величие, но гибелта му е отменена от безсмъртието на неговото богодарено оръжие – словото.
с оформление на Кирил Златков
3 април 2018, вторник, 18:30
Фотосинтезис, бул. Васил Левски 57, София
Представят Ангел Игов и Александър Шурбанов
"Ала какво по-често от това
народ, покварен и натикан в робство
от своите пороци, да обикне
туй робство повече от свободата –
да избере сигурността на роба
пред пълната с тревоги свобода?..."
В тази заключителна за Милтъновата кариера творба отново се повдигат неразрешените в предходните произведения, а вероятно и неразрешими въпроси за онова, което в "Изгубеният рай“ се формулира като „пътищата Божи към човека“.
Както в „Бурята“ ни се привижда лебедовата песен и изповедта на Шекспир, така и за Милтъновия „Самсон“ – като че ли с още по-голямо основание – мислим като за прощално откровение. Разликата между двата автопортрета е в това, че докато Шекспир влага в Просперо нещо от себе си като поет-драматург, ваятел на сънища, Милтън се самопроектира в библейския герой като богоизбран борец за правдините на своя народ.
Републиканецът Джон Милтън е победен от враговете роялисти, но в последните години на живота си, ослепял, обезправен и отхвърлен, той ще напише гениалните си поеми, в които ще възтържествува за вечни времена и над противниците си, и над своята участ. Последният героичен подвиг на поета е самсоновски по своето величие, но гибелта му е отменена от безсмъртието на неговото богодарено оръжие – словото.