Софийски международен литературен фестивал 
(Тема: Миграция, идентичност, граници, принадлежност)

и ИК Жанет 45

представят 
Джипи 
(Италия)

и книгата му

„Земя на синовете“
превод от италиански Нева Мичева | шрифт и графична адаптация Кирил Златков

Премиера: 18 декември 2016, неделя, от 13.00 ч. 
Основна сцена на Фестивала: Мраморно фоайе, НДК, ет.2
вход свободен
Отворена лекция: „Бъдещето на графичния роман“ 
19 декември 2016, понеделник, от 18.30 ч. 
Фотосинтезис арт център, бул. В.Левски 57, вход свободен

За автора:

Джипи (Джани Пачиноти) е роден в Пиза на 12 декември 1963 г.; живее в Рим.

Започва да публикува карикатури и илюстрации през 1994 г. в сатиричното списание „Куоре“. Излага творбите си в галерии, илюстрира статии и интервюта, прави корици на книги. Дебютира в комикса през 2003 г. с „Екстериор: нощ“. За няколко години талантът му на художник и разказвач се утвърждава и получава признанието не само на многобройните читатели и почитатели, но и на международните журита, които му отреждат отличия като „Госини“ или наградата „Златна котка“ на фестивала в Ангулем – най-престижната награда в света на комиксите.

След като прави няколко независими късометражни филма, през 2011 г. Джипи режисира пълнометражния „Последният землянин“, прожектиран в конкурсния раздел на 68-ия кинофестивал във Венеция.

В Италия го публикува „Коконино прес“: „Това е стаята“, „Бележки по една военна история“, „ЗНМЖ – Зле Нарисуваният Мой Живот“, „Речен дневник и други истории“, „Целувки от провинцията“, „С.“ и прочутата „еднаистория“, която попада сред финалистите на най-старата и важна италианска награда за литература – „Премио Стрега“ 2014 (за първи път в историята това се случва с книга в текст и рисунки).

„Земя на синовете“ – за първи път антиутопия в творчеството на автора, за първи път само черно и бяло – излиза в началото на ноември 2016 г. и предизвиква въодушевени отзиви.

Отзиви:

"Новата книга на Джипи е чудо... Трудна за преглъщане, бурна, горчива, безпощадна и в същото време – чудо. Историята й е минималистична, първична и започва от края – от края на всички истории, защото героите са мъртви, мъртви са авторите, мъртво е самото писане... Ето затова трябва да се четат книги: за да те захвърлят във вихър от емоции, който здраво да разтърси целия ти свят, да го преобърне и да те остави на ново и сияйно място..." 
~ Corriere della Sera

"Увлекателен, наситен, доставящ удоволствие комикс в неговата най-изчистена и честна форма – квинтесенция на разказа в последователни картини... Тази антиутопия минава по пътя, прокаран от класици от Джак Лондон с „Алената чума“ през Филип К. Дик до „Сблъсък“ на Стивън Кинг. ...а откровената мизерия, която заобикаля главните герои, е способна да се превръща в дива красота." ~ La Stampa

„Земя на синовете“ е книга-река – заради темите и мощта си, – която не е просто разказ за бащи и синове и обич и привързаност, не е и само манифест или критика на всичко повърхностно и лицемерно, а още много, много неща. Многопластова, въздействаща и страшно лична (защото на места причинява истинска болка). Черно-бели рисунки, оскъдни думи и лица, които изплуват като дървени скулптури..." ~ L’Indice

"Работата на Джипи е зряла и почти брутална в онова, което заявява на всеослушание: комиксът е точно толкова изкуство колкото литературата, музиката, живописта." 
~ Il Venerdì di Repubblica

"От шедьовъра си „еднаистория“ насам Джипи все по-вярно следва своята интуиция и в почти шамански транс се стреми към корена на човешкото, към същината му... В тази книга той ни подарява един от най-красивите завършеци, създадени през последните трийсет години – финал едновременно на надеждата и забравата." ~ L’Internazionale