На 19 февруари Петко Бочаров навърши 95 години. Личният празник на най-възрастния действащ журналист в Европа бе съпроводен от представянето на най-новата му книга "Петко Бочаров на 95 през три Българии". Стотици приятели и колеги дойдоха във Vivacom Art Hall, за да уважат Петко Бочаров. За книгата говори проф. Георги Лозанов, председател на СЕМ, г-н Максим Минчев, директор на БТА и издателят Божана Апостолова. 

 Петко Бочаров произнесе реч, която беше така любезен да предостави, за да споделим с вас.

 "Благодаря за вашето присъствие, за мен то е много ценно признание. И сякаш беше вчера, когато преди пет години, разтресен от вълнението на неувереността, ви приветствах в зала №7 на НДК, по повод не само на кръглата ми 90-та годишнина, но главно и на първата ми мемоарна книга. Лети времето, летя с него и аз, да перифразирам Карл Сандбърг, „нататък и все нататък, където вселената ще слезе ниско, за да разтвори залезът небесни двери пред нощта”.

Хубаво казано, нали? Но и хубаво преведено.

Идеята за тази нова книга дойде от легендарната ми издателка г-жа Божана Апостолова – моите спомени от трите Българии, в които съм живял, да бъдат събрани, по случай 95-тия ми рожден ден, в едно юбилейно издание. Да предложим книга, както тя се изрази, хората да си купят, просто за да я имат в домашната си библиотека. За да остане и за децата им. А от гледна точка на практичното, който пък се интересува от миналото, да търси една книга, вместо три.

Е, ето я, тя е сега тук пред вас. Благодарение на допълнителния поглед мемоарната част мина, ако мога така да се изразя, през шлифовката на още един коректор и цедката на моето ново редакторство. Сиреч, ако е имало нещо пропуснато, или сбъркано при отпечатването на първите книги, сега вече го няма. Второ, няма да намерите и не малко цели глави, защото разбирате, че отпадането им беше неизбежно. А съкращенията съм извършил аз. И трето, има добавени нови неща.

В тая книга, която с г-жа Апостолова сега ви предлагаме, ще намерите в истинския смисъл на думата . . . МЕН. Какво представлявам АЗ. Като човек, като мъж и журналист. Ще разберете какво мисля. Какво харесвам и какво не харесвам. Какво приемам и какво отказвам да приема. Не, че има кой знае какво значение какво по-точно книгата ви представя, може би просто като информация ще ви е интересен моя портрет, но така или иначе няма как да го избегнете. Засягам сега този въпрос, защото искам много дебело да подчертая една подробност, така че да не остане и сянка от съмнение. Ето я, мили мои приятели, директно и пределно ясно. АЗ НЕ СЪМ БЕЗПРИСТРАСТЕН. ОБРАТНОТО, АЗ СЪМ ПРИСТРАСТЕН. За каквото и да било не мога да съм неутрален. Което например значи че имам отношение към всички проблеми, възникващи от тоталната ни енергийна зависимост в полза по-рано на Съветския съюз, а после и на Русия. Затуй задавам въпроси. Ето още един пример за моето пристрастие – мисля например, че Янукович в Украйна е обречен да мине скоро в историята и че Украйна ще стане член на НАТО. Защо мисля така ли? Ами защото съм убеден, че разпадането на Съветския съюз не е завършено, остават още републики в Руската федерация. Големи при това и богати – като Украйна и Казахстан.

Но толкова по въпроса. Не сме се събрали тук да политиканстваме. Що е време, все е пред нас. Пардон: пред вас.

Не съм досега отговарял на ругателства, защото простотиите са ми под равнището. Даже ми е бивало забавно да следя как разговорният български език може да бъде цапан с вулгаризми. Този път обаче хич не ми пука какви пресни гнусотии ще измислят анонимните бълхи от форумите. Тяхна работа, книгата е по щандовете на книжарниците, много скоро ще проличи какъв е интересът към нея. А е наистина фантастично да гледаш как нещо станало, което те е впечатлило, се прелива към общественото мнение чрез твоето слово, оцветявайки се по пътя пак според твоите предпочитания.

Може би никога досега народът ни не е изпитвал толкова остра нужда от програми, които да помагат на нуждаещите се. И не толкова, за да се произвежда брутен вътрешен продукт, колкото за да се подкрепи крехкото пробуждане на нашата, (хайде така да я наречем) духовност. Ако в това отношение в юбилейното издание откриете идеи или съвети, не опитани досега, или опитани, ала не докарани до край, дори екстремни и за само помисляне, но именно те са ви накарали да се замислите, ще смятам една своя мисия за изпълнена и просто ще потупам сам себе си по рамото, „браво моето момче, успя”. [...]

Е, благодаря ви, още веднъж ви благодаря, че сте тук."

Петко Бочарво, 19.02.2014

*публикуваме със съкращения