hide

В огъня на ХІХ век, четири фигури – четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с Времето, Народността, Религията, Насилието, Изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони.