ГЕОРГИ МАРИНОВ, „Тъмнозеленият цвят на нощта”
Издателска къща „Жанет 45” – Пловдив 
Георги Маринов е роден на 18 април 1937 г. в Перник, където живее и досега.Завършил е СУ „Св. Климент Охридски”. Последователно е работил в областта на просветата и културата, бил е редактор в литературния алманах „Струма”. Членува в Сдружението на българските писатели.Автор е на 7 книги със стихове, две от които – за деца. „Тъмнозеленият цвят на нощта” е книга за пътя. (А не са ли винаги за него книгите, в които се събират осенените от поезия откъси-жалони, наричани стихотворения?) Пътят в нас и над нас, окъпан в светлина и пеещ въздух.В него текат едновременно разните човешки времена-възрасти и времената отвъд тях. Препъванията и паданията са нежни белези; нощта е тъмнозелена и лекува. Отлитналата мечта се връща и кръжи. Връщат се, кръжат въпросите – „Кажи ,небе, / на открито съм застанал.” Долавяш и губиш отговори. Великолепна поезия.   


СИЛВИЯ ЧОЛЕВА, „Писма”
Издателска къща „Жанет 45” – Пловдив 
Силвия Чолева е родена през 1959 г. Завършила е Българска филология в Софийския университет. Работи в програма „Христо Ботев” на БНР, където води предаване за култура. С първата си книга „Детето на глухонемите” (1933) печели наградата за поетичен дебют „Южна пролет”, а със стихосбирката „Внимателно” (2001) – Националната награда за поезия „Иван Николов”.От двойния проект на Силвия Чолева „Картички” и „Писма”, втората е по-острата, по-интимната, по-изискващата. Стихотворенията в „Писма” диалогизират на само с посланията на отдалечени приятели, а преди всичко с прочетеното от минали и днешни поети – Октавио Пас, Сеферис, Линда Франс, Еугениус Алишанка, Марк Странд... Книга на поет, който знае как да чете книгите и света. И вярва в утопичната заедност и споделеност, които поезията ни подарява: някъде наблизо има човеккойто чете същите стихотворенияи също е обсебен   

ДИМИТЪР СТЕФАНОВ, „Човешки, твърде човешки”
Издателство „ХАЙНИ”, София, 2007
Димитър Стефанов е роден на 20 март 1932 г. в с. Денчевци. Гимназия завършва в Дряново, а чешка и българска филология – в Карловия университет, Прага. Известен български поет, есеист, преводач. Автор на над 30 стихосбирки, някои от които са преведени в Словакия, Чехия, Сърбия, Англия и Словения. Представян е в антологии, алманаси и списания в много европейски страни, в Аржентина, Индия, САЩ и Япония. Превел е над 50 книги стихове и проза от чешки, старочешки, руски, сръбски, македонски, а с дословен текст – от старофренски, хинди и японски. Член е на българския ПЕН-център, на СБП и СПБ. Почетен доктор по литература на Световната академия за изкуство и култура (WAAC). Дори никога нищо да не сме чели от Димитър Стефанов, новата му книга – твърди в послеслова към нея Георги Цанков – ще е напълно достатъчна да ни убеди в майсторството и мъдростта на този „поет на естествените чувства”.   

ИВАН ЖЕЛЕВ, „Без пепел”
Издателство „Български писател”, София, 2006
Иван Желев е роден на 21 февруари 1964 г. в гр. Ямбол. Завършва ВИАС – София, специалност хидротехнически съоръжения. Работи в частна строителна фирма в столицата. Макар да е издал само две книги със стихове – „Ангел и Оазис” и „Без пепел”, той успява да привлече вниманието на сериозните ценители на поезия и на събратята си по перо. Опитният четец няма да се подведе от заглавието „Неуспял поет” и след като проследи всичките превъплъщения на автора в тази искряща от метафори книга, би могъл да каже, че с „Без пепел” Иван Желев вече е един „успял поет”.   

РАДА АЛЕКСАНДРОВА, „Всички ангели спят”
Издателско ателие „Аб”, София, 2007
Рада Александрова е родена на 19 юли 1943 г. в Свиленград. Завършва Българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски”. 4 години работи в отдел „Поезия” на БНР, а след това 15 години е редактор в списание „Пламък”. От 1992 г. до 1995 г. е управител на ИК „Иван Вазов”. „Всички ангели спят” е дванадесетата книга със стихотворения на Рада Александрова и ето че и тя, като дванадесетия месец от годината, е проникната от дъха на есен и зима, на тъга и благост, на загуби и утехи. Утехата на сезона: ароматът на чай, килимът на листопада, снегът. Утехата на близките: протегнати ръце. Смирена нежност. Грижи, празници. Хора – „щастливи, светли, страдащи”. Утехата на себепознаването – и познаването на света чрез себе си. Утехата – чудото! – на езика, на словото. На стиховете.  

БОЖИДАР БОГДАНОВ, „Демиургически упражнения”
Издателство „Фабер”, В. Търново, 2006
Божидар Богданов е роден на 30 януари 1963 г. в с. Деков, Плевенска област. Завършва Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Работи в сферата на образованието. Автор е на 7 стихосбирки, издадени в периода 1992 – 2007 г. В периодичните литературни издания можем да срещнем името му и като автор на множество критически отзиви, публицистични материали и др. Член е на Сдружение на българските писатели. Стихосбирката „Демиургически упражнения“ на Божидар Богданов доказва, че този авнтор няма проблеми със словото, себетърсенето и себеизразяването. Стилна, изпълнена с находки книга, умна и остроумна, плодна единството между душа и разум, между дух и душа, между дух и разум.