Писането на Росен Карамфилов е екстремно – в тягата си както към любовта, така и към смъртта. Опит да се стигне докрай и от този край да се говори много лично и болезнено. Осмеляваща се книга.
Георги Господинов
Целебна поезия. В къщата от думи слабостта е сила, нощта дими от цигари и нажежени влюбени, болката е осезаема и гробището е наблизо. Но в бялото между редовете наднича животът.
Стефан Иванов
Стихосбирката „Церебрална поезия“ отваря порти към отвъдния вътрешен свят на Росен Карамфилов, който съществува тук и сега. Който е рай и ад едновременно. Който е белязан от отсъствие, любов и много музика. В най-добрата си до момента книга Росен Карамфилов е застинал в наелектризирания въздух на поетиката си и в същото време пада към небето. Откъдето идва.
Иван Димитров