„Хората зад книгите“ е литературен бюлетин, публикуван от ИК „Жанет 45“ два пъти месечно. Сърцето на всеки брой е автор, илюстратор или преводач, чийто творчески и професионален път е свързан с издателството. В бюлетина ще откриете кратки интервюта и откровени книжни препоръки, както и код за –25% на създадените и предложените от госта книги, валиден 2 седмици.
Освен споменатото, абонатите получават информация за:
⇉ предстоящи събития с книгите на „Жанет 45“;
⇉ настоящи промоции;
⇉ нови заглавия.
В брой №32 предлагаме интервю с Виолета Радкова.
Въпросите зададе Гергана Димитрова
1. В началото беше подкастът. Какво научи за българския читател чрез „Четене му е майката“?
В подкаста сме аз и моят приятел и колега Мишо (бел. ред. Михаил Минчев), двамата просто бръщолевим в ефира. Имаме страхотни гости, на които се кефим и от които научаваме много. И до днес не знам каква реално е слушаемостта – Мишо не ми споделя никаква статистика, а само той има достъп до нея.
Затова и непрекъснато се учудвам, когато някой ми каже, че е фен на „Четене му е майката“. Не разбирам как можем изобщо да имаме фенове, но имаме. Въпреки че нашите епизоди се появяват от дъжд на вятър, въпреки че нямаме никаква предвидимост (което на мен ми харесва), въпреки че този е един от много подкасти за книги, а ние с Мишо не сме кой знае какви разбирачи, хората го чакат, слушат и някак харесват.
Разбирам за това, когато Мишо пусне отзив на слушатели или Spotify Wrapped-а ни в края на годината в стори в инстаграм профила на подкаста. Предполагам, че нашите слушатели са супер готини, умни и много търпеливи.
2. Рядко се случва дебютна книга да бъде приета толкова възторжено. Какво почувства след успеха на своя роман? Облекчение, ситост, порив да се надскочиш?
Бях абсолютно учудена, защото никога не съм очаквала такова нещо. Приемам вниманието към книгата с благодарност и смирение и продължавам да се учудвам.
3. Ти си от писателите, работещи активно и целенасочено с бета читатели. Разкажи ни повече за този процес – как ги насочваш, как протичат обсъжданията, как отсяваш удачните предложения.
Когато реших, че ръкописът е може би завършен и че може би ще го изпратя на издател, го дадох на шестима читатели с различни читателски вкусове и компетенции и различно отдалечени от мен. Не съм насочвала никого с нищо, нито е имало обсъждания.
Просто им казах: „Я прочети това като имаш време и ми върни някакви коментари“. Всеки ми върна някакви коментари, част от които взех предвид, а други – не. Удачни бяха предложенията, които ми вършеха работа за развитието на историята и героите, а неудачни – онези, основаващи се на лични предпочитания на четеца.
Това беше много полезен процес за мен, защото ми помогна да си проясня някои места, а също и ме подготви къде може да се появи неразбиране.
4. Героят ти Иван Кляндов обръща гръб на американската мечта – това не е победно завръщане, нито стъпка назад, а осъзнат отклик на дълга. Каква истина за човека и принадлежността му изследваш чрез този сюжетен избор?
Човекът ми е много интересно същество, но не мисля, че съм в състояние да достигна до каквато и да била истина за него. Мога само да го наблюдавам и да си въобразявам.
Особено ми е интересен никаквецът. Ето, идва от нищото един никаквец, захваща се там с каквото се захваща, но някакси му се получава, справя се там с каквото има да се справя, ту тича, ту крета, пада, става, но все върви нататък, все някак бута към следващото. Този никаквец е и щастливец, защото му се случват и някои много хубави неща, които на мнозина никога не им се случват. Този никаквец е и мерзавец, защото има и недостойни постъпки, които един човек, посветен на дълга, не би допуснал.
Какво го движи? Не е доблест, нито любов, нито дълг, а неспособността да стои на едно място, да се спре. Понеже няма време за губене.
5. Довърши изречението: „И леглото ни е зеленина, и…“
…всички сме заедно в него.
Списък за четене (книжни препоръки):
1. „Нова анатомия. Събрани разкази“ от Даниил Хармс в превод на Здравка Петрова
Защото Хармс ме е съкрушавал като никой друг с хумор и трагизъм.
2. „Земя на синовете“ от Джипи в превод на Нева Мичева
Защото обичам графични романи и това е един от първите на български език, който си купих.
3. „Дордето слънцето се пръсне“ от Дилън Томас в превод на Александър Шурбанов
Защото и до днес е единствен по рода си в цялата англоезична поетична традиция и защото просто не мога без него.
4. „Случки в близката нереалност“ от Макс Блехер в превод на Лора Ненковска
Защото дава на читателя редкия шанс да се почувства откривател.
5. „Самсон агонистът“ от Джон Милтън в превод на Александър Шурбанов
Защото e психологическа драма от 1671 г., която можем и трябва да четем и днес.
Абонирайте се оттук и прочетете първи споделеното от нашите гости!