„Хората зад книгите“ е литературен бюлетин, публикуван от ИК „Жанет 45“ два пъти месечно. Сърцето на всеки брой е автор, илюстратор или преводач, чийто творчески и професионален път е свързан с издателството. В бюлетина ще откриете кратки интервюта и откровени книжни препоръки, както и код за –25% на създадените и предложените от госта книги, валиден 2 седмици.
Освен споменатото, абонатите получават информация за:
⇉ предстоящи събития с книгите на „Жанет 45“;
⇉ настоящи промоции;
⇉ нови заглавия.
В брой №28 предлагаме интервю с Елена Панайотова.
Въпросите зададе Гергана Димитрова
1. Кои са предизвикателствата при илюстрирането на книга в сравнение със
свободното рисуване?
Ооо, предизвикателствата са много. Най-напред се изправям пред задачата така да успея да „преработя“ текста през собствените си мисли и възприятия, че да се почувствам част от историята – дали ще съм мравката, която търси любовта/мравокът, който решава да напусне утъпканите пътеки, или ще се върна в детството и ще си припомня какво е да загубиш, да се надяваш, да си любопитен по онзи забравен начин. Когато се „наместя“ комфортно в историята, оттам нататък идват идеите и образите.
По-голямото предизвикателство обаче е да проумея онова настроение, в което авторът е бил, когато са му хрумнали точно тези образи и думи. И колкото и странно да звучи, понякога разминавания могат да се получат, защото думите и историята минават през индивидуалния ни опит. Ето например – щом рисунката е готова, тя заживява собствен живот, всеки я интерпретира както почувства и понякога се изненадвам колко различна може да е тази интерпретация от това, което аз съм вложила като смисъл или настроение. С текстовете вероятно е по същия начин. И сега си представете един художник и един писател да вървят заедно – този унисон е задължителен!
Друго предизвикателство е да превъплътя чуждите образи чрез моя собствен стил, като обаче вложа и нещо ново. Да вплета това „ново“, запазвайки постоянен цялостния образ от началото до края определено е предизвикателство за мен.
Да спомена и запазването на мярата. Това донякъде е свързано с предходното предизвикателство. Винаги имам толкова много неща за казване, толкова мисли, които да вкарам в рисунката – дали чрез композиция и цвят, дали чрез дребни, уж неуловими детайли. А има реална опасност да загубя мярата колко и кое от това, което съм намислила да изобразя. Това натоварва визуално илюстрацията и понякога пречи на основната идея да блесне.
2. С Мария Донева работите над трето съвместно издание. Какво ви сближава, къде се намирате една друга?
Едно нещо искрено ме впечатлява в Мария – непосредствеността, с която поднася идеите си. Отваряме книгата и виждаме съвсем обикновена (на пръв поглед) ежедневна сцена или малко ексцентрични и твърде необичайни ситуации, или пък бушуват бурни емоции и противоречиви чувства, решават се съдби насред драматични събития и обрати. Но всичко е споделено по начин, който те кара изцяло да се идентифицираш с всеки от героите, като намираш себе си в дреболиите, в ежедневните изрази и възклицания. Да те възвиси в усещанията, а след това да те приземи леко и ласкаво, без да те остави сам и объркан – това прави Мария.
Мисля, че с нея имаме тази обща черта да търсим и намираме неочакваното сред ежедневните баналности и да се възторгваме от откритията си – но и да искаме непременно да ги споделим с някой близък до душата ни!
3. Преведи ни през творческия си процес. Как се ражда една книга?
Първо влизам в историята, усещам мястото (оприличавам го на място, което познавам лично или от някой сън), идентифицирам се с героите, опитвам се да разбера какво ги води в решенията им, припомням си моментите, в които и аз съм се чувствала така. Не знам как да опиша съвсем добре този етап, защото той завършва с едно „видение“ в съзнанието ми – комбинация от цветове и настроения. Доста често се случва в този точно момент да имам ясна визия как ще изглежда някоя илюстрация.
Аз не претендирам моят процес да е правилният или най-ефективният. Също смятам, че с всяка следваща илюстрация се уча на нещо ново благодарение на съветите, които получавам.
Когато обмислям композиция, цветове и съдържания, много често си казвам – кое е това нещо тук, което в този момент от историята е най-важното, и как да го предам така, че да е ясно от пръв поглед, без да е директно казано. Какъв би могъл да е другият, неочакван ъгъл, под който може да погледнем на ситуацията? Как да наградя внимателния наблюдател с мъничък забавен детайл, носещ скрит смисъл? Понякога търсенето на отговорите води и мен самата до много интересни и забавни открития.
4. Как разбираш словосъчетанието „качествена илюстрация“? Изброй трима български творци, към които го съотнасяш.
Качествената илюстрация възпитава окото и ума в красота на всички нива. Това е първото и най-най-важно.
Качествената илюстрация ме кара да си представям повече, отколкото е описано в текста и изобразено на листа. Дали ще са минималистични образи, обрани нюанси или експлозия от форми и цветове, хубавата илюстрация е ключ към случващото се между два разтвора, онова, което не е показано или изказано. Дори, бих казала – задължително е илюстрацията да оставя това-онова скрито.
Още нещо (звучи малко абстрактно, но смятам, че ще „уцеля“ много от читателите): качествената илюстрация мигновено ме пренася в света на книгата, като задава настроението. И колкото и обрати да претърпява историята, настроението е едно, сякаш тиха мелодия на заден план.
Ако трябва да се спра само на три имена, ще споделя, че се възхищавам на идеите и подхода в творбите на Ясен Григоров, Дамян Дамянов, Пенко Гелев.
5. Какво копнееш да чувстват читателите, прелистващи твоите книги?
Искам щом отворят моя книга или помислят за нея, това настроение, за което толкова вдъхновено говоря, да „звънва“ в тях. Да няма скука, а любопитство – какво има на следващата страница, кое се вижда и кое е скрито (но не и за внимателния читател).
Списък за четене (книжни препоръки):
1. „Зеленогледите“ от Деница Минева
Това беше първата книга на изд. „Жанет 45“, която взех за своето няколкомесечно бебе. Определено ни изненада и 5 години по-късно все още е обожавана у дома заради графичния си стил, простия, но интересен сюжет, отворения край, забавните моменти, скритите детайли. Всичко в тази книга е наслада за окото и ума – както на малкото дете, така и на поотрасналите. Подозирам, че не е първият избор на хората, що става въпрос за детска книга, но, моля ви, не я пренебрегвайте!
2. „Грозната петорка“ от Джулия Доналдсън, преводач – Мария Донева
Много се радвам че отново има тираж от тази книга. Бяхме я заели от библиотеката и се влюбихме в нея, а сега вече е част от личната ни библиотека. Има нещо изключително мило в историята на петимата най-най-грозни. И макар да съм убедена, че аз влагам в текста едни емоции, а детето ми – съвсем други, вярвам, че ставаме по-близки, щом запеем заедно с грозниците.
3. „Изкуството да казваш “Не“ от Йеспер Юл, преводач – Мария Змийчарова
Фокусът е върху общуването с детето, но мисля, че може да се приложи на всички нива.
4. „Муминтрол строи къща“ от Туве Янсон, преводач – Анелия Петрунова
Първата ни среща с мумините. Макар да съм чела разказите на Туве Янсон, не бях запозната в подробности с малките, бели, приличащи на хипопотами същества. Ще споделя някои от изводите, до които стигнахме в разговори с други рисуващи и родители.
На първо място – удоволствието от четенето (споделено или самостоятелно). После – красивите илюстрации, които при комиксите са особено характерни. Комиксите представляват друг тип литература и визуално изкуство, а разнообразието обогатява. Те разчитат на духовита и жива пряка реч, която освен всичко запознава децата с определен тип хумор. Картинките в комиксите подбуждат любопитството на младия читател и биха могли да подтикнат не особено старателни читатели към по-чести срещи с книгите. И не на последно място, изданията на „Жанет 45“ са оформени прекрасно, което допълва удоволствието от четенето.
5. „Приказки от крайните квартали“ от Шон Тан, преводач – Нева Мичева
Вдъхновяваща, различна, красива, неочаквана.
Абонирайте се тук и прочетете първи споделеното от нашите гости!